Битката свърши след минути — Прасалис с няколко яростни удара повали последния разбойник и му смаза главата. После се огледа, видя седящия встрани Финигал и дотича до него.
— Ранен ли си?
— Да. Но ще оцелея… струва ми се.
Кръв се стичаше от няколко рани по ръцете и краката му, течеше и от дълбока драскотина на челото му и му влизаше в очите. Прасалис извади кърпа и избърса челото му.
— Раната не е дълбока и черепът ти не е спукан.
— Колко хора загубихме? — попита Финигал.
— Ей сега ще проверя.
Бейн прибра мечовете в ножниците, свали си шлема и отиде при Уик, който се беше загледал в селото под хълма. Главатарят на горяните имаше странно изражение, което Бейн не можа да разгадае.
— Радвам се да те видя — усмихна се Бейн. — Мислех, че ни заряза.
— Да, зарязах ви — отвърна Уик. — Щях да се напикая от страх.
— И защо се върна?
Уик сви рамене.
— И аз се питам. Май заради другите пет жълтици.
— Глупости — засмя се Бейн. — Върна се, защото си мъж. Не се подценявай. Как се чувстваш?
— Честно казано, тъжен съм и не знам защо.
Бейн го тупна по рамото.
— Днес спасихме стотици хора. Опълчихме се на врага и победихме. Но и аз съм тъжен. — Подсмихна се. — И и аз не знам защо. Ще приказваме по-късно. Хайде да видим какво става с нашите хора.
Прасалис се върна при Финигал и му помогна да стигне до каруцата.
— Трябва да зашием тези рани, за да не ти изтече кръвта.
— Какви са загубите ни?
— Единайсет от войниците ни и шейсет горяни са мъртви или умират. Убихме сто шейсет и четирима разбойници. Другите бягат на изток.
Финигал се облегна на каруцата. До него Бейн застана над трупа на един горянин.
— Кой е този? — попита Финигал.
— Грейл. Едва не го убих преди години. Тогава един приятел ми каза, че някога е бил герой — сражавал се доблестно на Когдънското поле. — Бейн вдигна очи от трупа и погледна безмълвната Мерия. — Той умря за тебе. Дано бъдеш така добра да запомниш името му.
Напусналите Трите потока хора започнаха да се връщат от запад. Ворна и още няколко жени се заеха с грижите за ранените.
Бейн повика Гриф и Валиан, после се обърна към Финигал.
— Капитане, с твое разрешение ще събера колкото хора мога и ще подгоня разбойниците, за да бягат, без да спират.
Финигал стисна ръката му.
— Възхищавам се на всичко, което направи. Не аз бях командирът тук. Няма да забравя и любезността, която прояви към мен. Вървете! Прогонете ги надалеч. После се върнете, за да пийнем с тебе… братовчеде.
13.
Мрачните опасения на Прасалис, че шейсет от горяните са мъртви или умират, щяха да се сбъднат, ако не бе дошла Ворна. Осемнайсет от мъжете със смъртоносни рани бяха върнати към живота от самия ръб на бездната, която щеше да ги погълне завинаги. Тя успя да спаси и трима от тежко ранените Железни вълци. Нямаше оцелели сред разбойниците от варс — останалите на крака горяни обикаляха и довършваха всеки, който още дишаше. Жителите на Трите потока събраха оръжията и броните им. Финигал заповяда четирийсет и двамата загинали горяни да бъдат погребани заедно, а труповете на враговете бяха изгорени на огромна клада. Бейн и неговите двайсетима конници се върнаха в селото привечер. Бяха догонили бягащите разбойници и ги бяха изтребили. Само трима успели да избягат на изток. Бейн не остана в Трите потока, а тръгна към стопанството си.
В дома си Ворна дремеше до огъня и сънуваше минали дни, когато слънцето изглеждаше по-ярко, а светът бе несравнимо по-безопасен. Съпругът ѝ Бануин беше до нея, вървяха по хълмовете към гората с Дървото на желанията. Сънуваше дните след като бе спасила Конавар от неизбежната смърт след схватката му с мечока. Дните на почти нерушим мир в земите на риганте, когато свестни хора като могъщия Руатан, Бануин и Дългия леърд изглеждаха безсмъртни.
„Но няма нищо вечно — каза си Ворна, щом изплува от съня. — Дори планините ще изчезнат някой ден, покрити от ледовете или погълнати от океанските дълбини.“ Замисли се за мъжете, които бе изцелила днес. Когато проникваше в ранените тела, духът ѝ докосваше и душите им. Мнозина от тях бяха опетнени порочни хора, но в този ден у тях бе припламнала ослепителна искра. Тя се питаше дали тази искра ще се разгори, дали ще ги озари светлината или всичко ще прегори набързо и те ще си останат почти същите както преди.