— И какво ще правиш сега? Ще се върнеш в гората ли?
— Още не съм решил. — Изведнъж Уик се загледа към пътя. — Идват конници. Войници!
Изтърси псувня и се изправи. Залитна и щеше да се стовари от сеновала, но Бейн го хвана.
— Не ми се вярва, че идват за теб. Седи си тук. Ще сляза да видя какво искат.
Бейн слезе по дървената стълба и застана пред плевнята. Други горяни също бяха забелязали конниците и се събраха около него.
Ездачите бяха трийсетина, всички с черно-сребристите брони на Железните вълци. Но отпред яздеше мъж с шарено наметало. Бейн усети как стомахът му се свива. Изопна рамене на огряната от луната поляна, впил поглед в живата легенда. Предводителят беше едър плещест мъж, дългата му червена коса с бели кичури се развяваше, но прошарената брада беше подкастрена. Яздеше гордо изправен. Бейн стисна зъби и потисна гнева си.
Конниците слязоха по склона, заобиколиха ограждението за добитъка и спряха. Кралят стъпи на земята и доближи чакащия младеж. Бейн се взря в разноцветните очи, същите като неговите, и попита троснато:
— Какво търсиш тук?
— Трябва да поговорим.
Конавар го подмина и тръгна към къщата. Вече наистина ядосан, Бейн го последва.
Кралят бутна вратата и влезе в голямата стая. Гриф и Исуен седяха до огнището. И двамата станаха. Грамадният воин се вторачи в новодошлия, позна го, поклони се и изсъска на Исуен:
— Това е кралят!
Пълната жена скръсти ръце на гърдите си.
— Не е мой крал.
Бейн влезе след Конавар. Кралят свали наметалото си и го метна на един стол. После седна до огъня и протегна ръце към него да ги стопли. Бейн даде знак на Гриф и Исуен да излязат и щом вратата зад тях се затвори, каза:
— Да не протакаме, защото не си добре дошъл в моя дом.
Конавар се изправи и се обърна към него.
— Разбирам те. Повярвай ми, не дойдох с желание.
— Тогава защо си дошъл?
— По две причини. Донесохме злато за бегълците от закона, които са помогнали на Финигал да брани Трите потока. Както научих, ти си им обещал по две жълтици. Ще удвоя заплащането им и ще ти върна каквото си похарчил за тях. Не искам друг да плаща за защитата на моето семейство.
— А готов ли си да им опростиш престъпленията?
— Такава цена ли поискаха за помощта си? — попита кралят с презрение.
Бейн се усмихна враждебно.
— Нищо не са искали от тебе! Също като мен. Задръж си златото и се задави с него! Направих го не заради Мерия или онези хорица в Трите потока. Направих го за Ворна. Заради приятелството. А горяните… да, дойдоха, защото им обещах злато, но се биха и умираха, защото са истински мъже. Сега кажи останалото и се разкарай оттук!
В очите на Конавар сякаш лумна огън.
— Внимавай, момче, търпението ми си има граници.
— Както и признателността ти. Не съм очаквал да ми благодариш. Очаквах само каквото винаги съм получавал от тебе. Тоест нищо. Помислих си обаче, че би могъл да събереш тези хора, които се сражаваха за тебе, и да им благодариш. Защото ако не бяха те, твоята майка щеше да умре, а от любимото ти село щяха да останат пепелища.
За миг му се стори, че кралят ще посегне да го удари, толкова дива беше яростта в очите му. Но Конавар не помръдна и Бейн усети как се бори да си върне хладнокръвието.
— Думите ти са справедливи, Бейн — каза накрая. — Аз наистина не постъпвам добре. Събери хората си и ще поговоря с тях. Другото може да почака.
Не беше нужно Бейн да свиква горяните. Вече знаеха, че кралят на всички племена е дошъл в стопанството. Легендарният Демонски меч беше сред тях. Когато Конавар излезе, вече се бяха струпали пред вратата. Отдръпнаха се, за да мине. Той застана до ямата с огъня. Мъжете се взираха в шареното наметало, събрало символите на петте племена: светло синьото и зеленото на риганте, черното на гат, жълтото и зеленото на паноните, сините ивици на норвиите и дори червения кръг на жълт фон на живеещите по южните брегове сени. Посланието беше ясно — този мъж стоеше над раздорите между племената. Той беше Върховният крал на келтоите.
Отблясъци от огъня в ямата играеха по нагръдника и предпазниците на китките му, искряха по брънките на ризницата. Всички мълчаха. Гриф излезе от къщата, застана до Бейн и прошепна:
— Тръпки да те побият от него, а?
Дълбокият глас на Конавар зазвуча тихо, но като далечен тътен.
— Преди два дена — каза на стоящите наоколо — влязохме в страшно сражение срещу враговете от варс. Дванайсет хиляди мъже от риганте, паноните и норвиите срещу петнайсет хиляди Морски вълци. Тревата почервеня от кръв, дори потоците бяха алени. Величави подвизи имаше в този ден… и сред едните, и сред другите! Сражаваха се доблестни и храбри мъже, които могат да вдигнат планини. Враговете бяха повече от нас, но ние се бихме за родните си огнища и за домовете си, бихме се да защитим своите жени и деца. Това е в кръвта на истинския мъж.