Ворна се взираше напрегнато през мъглата. Накрая зърна слабичък проблясък и извика:
— Тук сме!
Светлинката застина, после приближи. Мъглата се отдръпваше пред нея и двамата видяха крал Конавар, вдигнал пред себе си меча на сидите. Острието сияеше. Мъглата се отдалечи от меча и в сивия сумрак се откроиха разкривени дъбове.
Щом се разпръсна напълно, Конавар прибра меча в ножницата. Ворна стана и погледна покритото с белези лице.
— Знаех, че ще дойдеш. Да ти кажа ли защо? Защото това е животът, който браниш — приятел да подкрепя приятеля, да е готов да рискува живота си. Това, мили мой, означава да си риганте!
— Да намерим Старицата — каза той намръщено, но обви с ръка раменете на Ворна и я целуна по челото.
Продължиха заедно навътре в гората. На земята пред тях лежеше мъртва птица — голяма и черна, по черепа над човката нямаше пера. Бейн клекна до птицата и прошепна:
— Гарванът на Моригу…
— Да го вземем — настоя Ворна.
Бейн вдигна гарвана и изненадано каза:
— По-тежък е от кученце.
Носеше птицата зад Ворна и Конавар. Тук нямаше вятър и беше доста по-топло, отколкото на хълма. Стигнаха до полегат наклон.
— Помня това място — каза Конавар. — Дойдох тук като дете.
Ворна спря рязко и затвори очи.
— Тя е някъде наблизо.
Нагазиха в плитък ручей и стигнаха до стръмнина. Ворна се отклони от пътеката, провря се през шубраците и излезе на малка поляна. Моригу седеше облегната на едно дърво. Бръшлян бе обвил краката ѝ и вече пълзеше по едната ѝ ръка. По наметалото ѝ имаше мъх, а паяк бе оплел паяжината си от булото до дънера на дървото. Ворна изтича към нея.
— Как умира богиня? — прошепна Бейн.
— Не е мъртва — отвърна Ворна. — Все още.
Положи длани на покритата с було глава. Тих немощен стон се изтръгна от Моригу и покритата с бръшлян ръка трепна.
— Къде е моят Баб? — прошепна тя.
Ворна изви глава към Бейн.
— Дай гарвана!
Той приклекна от другата страна на Моригу и сложи птицата в скута ѝ.
Моригу се напрягаше да вдигне ръка. Конавар се наведе и отскубна бръшляна. Ръката на старицата се премести мудно и напипа перата на мъртвия гарван. Моригу въздъхна. Ворна отново положи длани върху главата на богинята, насищаше я с целебна енергия. Помощта ѝ не беше дори като капка върху устните на умиращ от жажда.
— Много отдавна трябваше да мина през Портала — каза Моригу с шепот като шумолене, който едва чуха.
Главата ѝ пак се отпусна към дървото.
— Портал ли? — повтори Бейн.
— Мнозина от сидите вече са се пренесли — обясни Ворна — в други светове, където магията още е могъща. Не знам защо тя е останала толкова дълго.
— Не можеш ли да ѝ помогнеш чрез Сливането? — попита Конавар. — Направила си го веднъж, за да ме спасиш.
— Сливане с богиня от сидите? Не знам дали бих могла, нито дали тялото и душата ми ще издържат.
— Няма… да го понесеш — прошепна Моригу. — И не можете да ме отнесете при Портала. Пази го твар, с която никой човек не може да се справи.
Ворна хвана ръката ѝ и настоя:
— Покажи ми Портала.
В ръката на Моригу затрепка светлина и плъзна нагоре по ръката на Ворна. Вещицата се вцепени и изохка, после се отпусна в прегръдката на Конавар.
— Каква болка… — Не шавна, докато изгарящото мъчение в главата ѝ не отслабна. Погледна Моригу, която отново бе изпаднала в несвяст. — Порталът е наблизо, най-много на половин миля на югоизток. Намира се в кръг от златисти камъни. Натам води Пиор ла Нейк — Пътеката на живота. Трябва да бъде пренесена по пътеката и тялото ѝ да мине между двата най-високи камъка. Но аз видях и чудовището, грозно и покрито с люспи. Прилича малко на мечок, но ноктите и зъбите му са по-дълги, а кожата — дебела и корава. Чухте я какво каза — човек не може да го победи. Какво да направим?
Кралят въздъхна.
— Тя изпълни моя молба някога, а аз още не съм ѝ се отплатил. Всички трябва да връщаме дълговете си. Ще я нося до Портала и ако е нужно, ще изтръгна сърцето на звяра.
— Опасявам се, че не би успял да я носиш сам — каза Ворна. — Преди малко вдигнах ръката ѝ. Моригу изглежда крехка и съсухрена, но тежи колкото неколцина зрели мъже.
Конавар пъхна ръце под безчувствената богиня на сидите и се напъна да я вдигне.
— Все едно е закотвена към земята… — Вдигна глава, погледна Бейн и попита: — Ще ми помогнеш ли?
— Защо не? Не се случва всеки ден да видя как крал се бие с мечок демон.
Мъжете приклекнаха от двете страни на богинята и се приготвиха да я вдигнат. В този миг под булото ѝ заблещука светлина. Бледото сияние плъзна под кожата ѝ.