— Не.
— Но вярваш ли, че той ще се върне?
Ворна изви глава към далечните стръмни склонове на Кайр Друаг. Буреносни облаци скриваха белите върхове.
— Не съм имала видение за бъдещето — отрони тя, — но Кон го видя. Той е величаво храбър мъж и ще посрещне съдбата си както подобава на крал.
— Каза ли ти какво ще се случи?
— И ти вече си предусетила в душата си какво ще се случи — натърти Ворна.
Мерия стисна клепачи и сълзите потекоха по бузите ѝ. Изхлипа и се подпря отмаляла на стената. Ворна я прегърна.
— Ела вътре.
Мерия завъртя глава.
— Не… Ще се прибера. С Гуен ще заведем няколко деца при водопада Ригуан. — Вдигна глава да огледа небето. — Надявах се да е слънчево. Как мислиш, бурята насам ли идва?
— Не — успокои я Ворна. — Ще се пренесе на изток.
— Водопадът е прекрасен — промълви Мерия, докато бършеше сълзите си. — С Руатан ходехме да плуваме там. Помня първия път, когато Кон скочи от високата скала във вира. Тогава беше само на пет годинки… — Тя прехапа устна и се извърна. — Ворна, за мен това не е далечно минало. Понякога се заглеждам в къщата и все едно чакам малкият Бран да изприпка на двора или да видя как Конавар и Крилото играят на склона. — Млъкна и впери поглед в отдалечаващата се армия. Въздъхна. — Сега Бран е пълководец, Крилото е предател, а моят Кон…
Мерия наведе глава, сълзите рукнаха и тя си тръгна през ливадата.
Духът на Бануин се носеше високо в небето над армията на племената, а тялото му лежеше в горичка на север и брат Слънцеднев седеше до него. Ако случаен минувач видеше младия друид, щеше да помисли, че е заспал. Но той се наслаждаваше на свободата, достъпна само за посветените в мистериите — никакви плътски желания, никакъв глад, страст или гняв. Освобождаването от тялото не приличаше на никое друго преживяване и Бануин не би могъл да опише с думи тази възвишена радост. Веднъж бе казал на Конавар, че е като да видиш изгрева след като си треперил от страх цяла нощ. Но това сравнение си оставаше твърде слабо и неточно. Някои казваха, че в далечния север слънцето свети непрекъснато по шест месеца, а после се спуска нощ и през цялата есен и зима цари мрак. Бануин си мислеше, че хората в онези земи биха разбрали по-добре думите му.
Взря се надолу в армията. Напредваха в четири колони и от такава височина за Бануин бяха като огромни змии, плъзгащи се по хълмовете. Най-далеч на юг бяха Конавар и неговите Железни вълци. Отражения проблясваха по ризниците и шлемовете им като от змийски люспи. Зад тях половин миля на запад бяха Конните стрелци, следвани от пешаците с тежки брони. Много по-назад се виждаха стотиците каруци на обоза, теглени от волове.
Бануин се понесе на юг и измина двайсетина мили за миг-два.
Войниците на Каменград изграждаха укреплението на поредния бивак — внушително съоръжение с високи десет стъпки земни валове, които образуваха квадрат с дълги почти половин миля страни. Това всекидневно огромно усилие беше свидетелство за уменията на хората от Каменград, както и за студенокръвния пресметлив гений на Джасарай. Всяка сутрин три Пантери, наброяващи девет хиляди войници, тръгваха от укреплението и навлизаха на предварително определено разстояние във вражеската територия, което обикновено беше около дванайсет мили. Предният отряд от офицери на коне отбелязваше мястото за следващия бивак с разноцветни флагчета, за да се знае къде ще бъдат палатките на генерала, офицерите и войниците, нужниците, обозът и огражденията за конете. Пантерите идваха на мястото, първата и втората заемаха защитни позиции, третата се заемаше с изкопаването на рова, а от изхвърлената пръст се отъпкваха валовете.
Смайващо начинание, обмислено до последната подробност. При вражеска атака срещу авангарда войниците биха отстъпили към предишното укрепление. При нападение срещу основната походна колона Пантерите можеха бързо да обградят противника отвсякъде. Ако имаше заплаха за ариергарда, войниците щяха да се оттеглят в боен строй към новото укрепление. Бануин гледаше копаещите мъже. Конницата на Конавар приличаше на змия, а войниците от Каменград напомняха за неуморни мравки.
Но и тук имаше змия, разбира се. Походните колони на армията се проточваха по дванайсетте мили до предишното укрепление. Обозът, охраняван от три Пантери, още не бе потеглил. Бануин се спусна по-близо до вървящите хора и прелетя покрай тях, докато не зърна Джасарай. Императорът яздеше сив кон и разговаряше с офицерите от щаба си. Тъга помрачи за миг духа на Бануин, защото зад Джасарай беше синът на Барус — Марон, неговият приятел от университета.