Отново се издигна в небето. По-добре беше да не вижда лица. По-добре беше да не мисли за хилядите отделни хора в двете войски, които крачеха към неизбежна болка, осакатяване или смърт.
Младият друид пресметна приблизително числеността на враговете и се пренесе обратно в тялото си. Отвори очи. Брат Слънцеднев бе опрял гръб на едно близко дърво и дремеше. Събуди се, щом Бануин се надигна.
— На какво разстояние са? — попита възрастният мъж и се протегна с прозявка.
— Остават им само двайсетина мили. Имат дванайсет Пантери, но конните съгледвачи са малцина.
— Дванайсет? Това не е добре — промърмори брат Слънцеднев.
Бануин стана и отиде при коня си. През последните три десетилетия армиите на Каменград бяха разгромили вражески войски, превъзхождащи ги десетократно по численост. Дължаха победите си на вдъхваща страхопочитание организация и дисциплина, както и на факта, че не се състояха от бойци, повикани за сражение от нивите си, а от професионални войници, които се упражняваха всекидневно и изпълняваха заповедите мигновено и безпрекословно. Бойното им майсторство в плътен строй се бе превърнало в легенда; досега бяха смазвали и разпръсвали с лекота войските на племената от народа келтой. Джасарай бе унищожил бойците на пердиите само с пет Пантери — петнайсет хиляди войници. А пердиите бяха събрали срещу него повече от сто хиляди мъже.
Армията на Конавар беше наполовина по-малка, а щеше да се изправи срещу трийсет и шест хиляди калени в битките ветерани от Каменград, предвождани от най-великия генерал в историята на империята. Бануин потрепери.
Яхна коня. Трябваше да съобщи на Конавар какво е научил.
14.
Брат Слънцеднев беше огромен мъж. Говореше се, че на младини бил страховит в юмручните двубои с тези широки рамене и неимоверната си сила. С годините бе натежал, особено в корема, което правеше избора му на ездитно животно още по-необичаен. Друидът яздеше дебело магаре и трябваше да присвива крака, та подметките му да не се влачат по земята. Не се засягаше от шегите на мъжете в походните колони, които подминаваше, само им махаше с ръка приветливо и се усмихваше.
— Конете — често подхвърляше брат Слънцеднев — карат човек да се възгордее. Друидите трябва да отбягват такива изкушения.
— Но ти не отбягваш пивото — натякна му веднъж Бануин. — И не си отказваш нито уисге, нито вкусни гозби.
— Е, никой не е съвършен — отвърна възрастният друид.
Но днес, докато яздеше зад високия кон на Бануин, брат Слънцеднев беше в по-унило настроение. Не заради новината с каква армия разполага Джасарай, макар че и това би стигнало да помрачи мислите на повечето разсъдливи хора. Повече го тревожеше държането на двамата най-важни пълководци на племената — Конавар, краля-воин, и стратега Бендегит Бран. Конавар поначало си беше сериозен мъж, винаги съсредоточен и склонен към размисъл. Но напоследък изглеждаше странно отчужден, сякаш му тежеше бреме, което не можеше да сподели с никого. А Бендегит Бран, всеобщ любимец поради добродушието и скромността си, бе станал начумерен и сприхав. Смъртта на сина му се бе оказала твърде тежък удар. Също като баща си той беше изцяло отдаден на семейството си. Бе обичал безмерно сина си. Брат Слънцеднев му съчувстваше, но сега имаха по-важни грижи. Един унесен в мислите си пълководец може да допусне твърде скъпа грешка. А двама предвещаваха непоправима беда, и то не само заради лоша стратегия. Друидът долавяше растящото безпокойство в армията. Мнозина сред бойците се заблуждаваха, че Бран е обзет от страх пред настъпващите войски на Джасарай. Това не беше достатъчно да предреши битката, защото за тези бойци върховният предводител беше Конавар. Той си оставаше техният талисман — непознаващият поражение крал-воин, който вече бе разгромил една армия на Каменград. Мъжът, който носеше на кръста си меча на сидите, разсичащ с лекота всяка броня. Докато беше начело, щеше да им вдъхва храброст.
Конавар поначало си беше по-сдържан и затворен, затова войниците още не забелязваха трудно доловимата промяна у него. Но брат Слънцеднев я откри веднага.
Следваше Бануин покрай редиците вървящи мъже и разменяше остроумия с малцината, които се присмиваха на магарето му.
Когато двамата друиди се добраха до челото на колоната, Железните вълци вече бяха вързали конете си на определените места, а кралската палатка беше издигната. Вътре Конавар седеше на прост килим в средата, а старшите пълководци се бяха настанили около него. Гованан с преждевременно побелялата глава беше отдясно, а до него — Остаран, воинът от племето гат, присъединил се към Конавар преди двайсет години, след като родината му отвъд морето бе прегазена от враговете. Вляво от краля беше Бендегит Бран. Липсваше само Фялок, който бе проникнал с бойците си далеч на юг, за да напада обозите на противника.