Бануин им съобщи какво е научил за броя и състоянието на войските на Джасарай. Конавар го изслуша, после няколко минути го разпитва за подробности. Бендегит Бран не продумваше. Брат Слънцеднев се взираше в него — той не внимаваше, сините му очи сякаш се взираха в далечината. Конавар като че не разбираше колко е разстроен брат му. Оста и Гованан току поглеждаха неспокойно към Бран, но си мълчаха.
— Сещаш ли се за още нещо, което може да ни е от полза? — попита Конавар.
Преди Бануин да отговори, брат Слънцеднев изрече тихо:
— Може би ще ни е трудно да разгромим отряда от летящи дракони. Как мислиш, господарю Бран?
Бран примигна и престана да се гърби.
— Да… Трябва да помислим и за това.
Настъпи неловко мълчание.
— Колко са враговете ни, господарю Бран? И къде е тяхната армия в момента?
Очите на стратега се присвиха.
— Кой си ти, че да се заяждаш с мен?
— Кой съм аз ли, нагло кутре?! — изгърмя гласът на друида. — Тук говорим за бъдещето на всичко, което ни е скъпо. На двайсет мили от нас са врагове, които ще стъпчат нашите обичаи, ще отведат в робство хиляди от нашите жени, ще изколят децата, които са твърде малки, за да бъдат продадени изгодно. Кой съм аз ли? Аз съм човек, който вижда пълководец да затъва толкова дълбоко в личната си горест, че ще навлече гибел на целия ни народ!
— Как смееш! — изръмжа Бран и скочи.
— Искаш да се свреш в ъгъла и да цивриш ли? — не мирясваше друидът. — Тогава си върви у дома. Проливай сълзи. Прегръщай съпругата си. Нека тя ти бърше сълзите. Остави битките и подготовката за тях на онези, на които им стиска да се сражават!
Бран го връхлетя. Брат Слънцеднев дори не опита да се защити. Юмрукът на Бран го халоса по брадясалото лице. Друидът се олюля, после скръсти огромните си ръце зад гърба. От сцепената му устна потече кръв и изцапа прошарената му брада. Брат Слънцеднев впи поглед в очите на Бран.
— Щом главният ни стратег вече е буден, може би ще ни обясни къде се намират враговете и какви сили ще изведат на бойното поле?
— Махни се, дебел мръснико! — кресна Бран. — Иначе ще те убия!
— Стига — укроти го Конавар отегчено. — Никой никого няма да убива. Седни, Бран.
— Нали чу какво ми каза той…
— Чух. А ти би трябвало да се вслушаш в думите му. — Кралят погледна Оста и Гованан. — Приятели, оставете ни да поговорим. Върнете се след час и ще продължим да обсъждаме плановете си. Излез и ти, Бануин.
Брат Слънцеднев също се канеше да излезе, но Конавар го спря.
— Седни.
Подаде му кърпа. Друидът избърса брадата си и притисна плата към сцепената си устна.
Конавар изчака в палатката да останат само тримата и се вторачи във все още разгневения Бран.
— Брат Слънцеднев ти каза самата истина. Всички разчитаме на тебе да измислиш стратегията, с която да победим армията на Каменград. А ти си седиш тук и се заплесваш, когато слушаме най-важното съобщение. Ти загуби син… и аз скърбя с тебе. Но аз съм кралят и всички хора от племената са мои чеда. Няма да позволя децата ми да бъдат изтребени, защото един от техните пълководци не е могъл да потисне мъката си в решаващите дни.
— Не мога да се справя — промълви Бран. — Все си мисля за Ру. Ще си тръгна утре.
— Нуждаем се от тебе, Бран — настоя Конавар.
Брат му завъртя глава.
— Ти ме научи на всичко, което знам. Щом ти водиш бойците, армията на Каменград ще бъде победена. Убеден съм в това.
— Но аз може да не съм тук — тихо каза кралят.
— Какво?!
Брат Слънцеднев видя как се скова от потрес лицето на Бран, който приклекна до Конавар.
— Що за лудост е това? Ще бъдеш тук, разбира се!
— Дано е така, братко — отвърна кралят. — Имах две видения за бъдещето. В едното ме предават и умирам преди битката. В другото водя нападение срещу враговете. Не бяха сънища, Бран. Тези видения се пренесоха в ума ми, когато докоснах Моригу. И двете са верни, макар че не мога да проумея как е възможно това. Знам обаче, че ако ти си тръгнеш, с племената е свършено. Всичко, за което живях, борих се, страдах, ще се превърне в прах. Искаш да изостриш вниманието си ли? Помисли за това. Ако не стига, не си представяй мъртвия Руатан. Вместо него си представи човека, изпратил пръстена, който го погуби. Представи си Джасарай.
Бран сведе глава, после погледна брат Слънцеднев.