— Ако ще бъдеш крал на всички келтои от тази страна на морето — каза му тя тогава, — не можеш да обикаляш страната и да носиш цветовете на риганте. Дрехата трябва да показва, че стоиш над раздорите между племената.
Отначало той се смееше на тази премяна, защото му се струваше твърде грозна — цветовете не се съчетаваха добре, нито пък символите на петте племена. Сега гледаше наметалото с други очи. Майка му беше права. Наметалото се бе превърнало в талисман, сплотяващ племената.
Спомените за сънищата му тежаха. Беше видял пастрока си Руатан. Стоеше на брега на езеро, обгърнал с ръка раменете на мъртвия си внук и съименник. Конавар му извика, но Руатан като че не чуваше.
Седнал сам в палатката си, крал Конавар премисляше своя живот, виждаше отново величави дни на победи и свобода или мрачните времена след смъртта на Бануин, Руатан и накрая Тей. Беше обичал Тей, макар и не с необузданата страст, която изпитваше към Ариан. И след толкова години бремето на вината оставаше непоносимо. Знаеше, че Тей не заслужаваше да се отнася така към нея, но в любовта не избираш с разсъдъка си. Никой не може да си каже: „Тази жена е достойна за любовта ми, затова ще я обичам всеотдайно.“ Или обичаш страстно, или не. Това е.
Очите му бяха уморени и сякаш имаше песъчинки под клепачите. Беше седял до късно в палатката с Бран, Гованан и Оста, умуваха каква стратегия да изберат срещу армията на Джасарай. Бран бе измислил план за битката — хитър план, но и твърде опасен. В центъра на бойния строй щяха да разположат петнайсет хиляди неопитни бойци, а десетте хиляди от тежко бронираната пехота щяха да образуват левия и десния фланг. Железните вълци и Конните стрелци щяха да защитават двата фланга.
— Ще примамим Джасарай към слабия център, за да ни нападне там — обясни Бран.
— Не можем да удържим на натиска при такива сили — обади се Гованан.
— Точно така. Ще подредим центъра в изпъкнала дъга като лък, фланговете ще бъдат по-назад. Предните редици на армията на Каменград ще ни изтласкат назад. Тежката пехота, която командваш ти, Гованан, ще брани позициите си. Докато Пантерите избутват нашия център назад, бойният ни строй ще се превърне в полумесец. Тогава ще дам знак тежката пехота да удари отляво и отдясно. След като разпилеят или отблъснат кавалерията на Джасарай, Железните вълци ще нападнат Пантерите в гръб.
— Този план си има добрите страни — призна Конавар. — Ако ги притиснем от всички страни, за тях ще стане почти невъзможно да се престрояват. Но успехът зависи от готовността на Джасарай да постъпи както ние искаме. Ако заподозре опасността навреме, ще разположи войниците си нашироко в настъпателен строй. Тогава опитаме ли се да разкъсаме редиците им, ще ни отблъснат с лекота.
— Ами стрелците му? — напомни Остаран. — Привлякъл е в армията си хиляда опитни стрелци.
— Знам — каза Бран. — И всеки носи по трийсет стрели в колчана си. Трябва да принудим Джасарай да използва стрелците си отрано, да опразнят колчаните по нашия център. Иначе тези стрелци ще съсипят нашата конница.
— И какви възможности за отстъпление ще имаме, ако тази стратегия се окаже неуспешна? — попита Гованан.
— Никакви. Аз ще бъда с центъра, а зад нас ще бъде реката. Ако не смажем армията на Джасарай в първия сблъсък, ще бъдем унищожени. Приятели, в това сражение може да има само победа или окончателна гибел. Не мога да измисля друг начин да се справим с Пантерите.
— Аз също — призна Конавар.
— Не съм стратег — започна Оста, — но мога да предвидя, че загубите в центъра ще са страшни. Ами ако хората ни там се прекършат и побегнат? Половината са норвии и панони. Не знаем колко са корави.
Конавар се засмя.
— И повечето от бойците ми не знаеха колко корави са мъжете от племето гат, когато излязохте с нас на Когдънското поле. Но сега ви познават добре, Оста, приятелю мой. В центъра ще има бойци от три племена. Никой мъж не би искал хора от друго племе да го видят как бяга позорно. Те ще устоят.
Но в зората на новия ден Конавар се тревожеше за плана, който бяха избрали. Прост замисъл, който можеше да бъде убийствено успешен срещу враговете. Племената обаче нямаха насреща си обикновен пълководец. Конавар добре си спомняше битките срещу войските на пердиите преди двайсет години, когато Джасарай беше негов командир. Пълководецът винаги оставаше хладнокръвен, досещаше се за всеки ход на противника и отвръщаше бързо, решително и смъртоносно. Конавар потръпна.