Излезе от палатката и видя Гованан и още неколцина да плуват в езерото наблизо. Това разведри настроението му, той отиде на брега, смъкна туниката и се хвърли в студената вода. Но и докато плуваше, още мислеше за своя брат Брефар и срещата с него по-късно през деня. Брат Слънцеднев беше убеден, че Крилото и новите му приятели ще се опитат да убият краля. И Конавар признаваше правотата му, но се уповаваше на видението, което бе доловил в ума на Моригу. Утре щеше да води атаката на Железните вълци, за да премахне веднъж завинаги заплахата от Каменград. През целия си живот се бе подготвял за тази битка и си внушаваше, че дори най-своенравното божество не би го лишило от този увенчаващ усилията му ден.
Загреба с уверени плавни движения към Гованан, който миеше побелялата си коса. Подаде се зад него, дръпна го за краката и го потопи във водата. Гованан изскочи на повърхността с пръхтене, метна се към Конавар и двамата се смъкнаха надолу в езерото. Гованан изплува нагоре пръв и щом Конавар се показа, го натисна надолу още веднъж. Този път Конавар изскочи с пръхтене.
— Така ли трябва да се държиш със своя крал?
Гованан се засмя и пак му налетя. Конавар се изви, хвана ръката му и го дръпна. Пълководецът падна по гръб във водата, но преди да потъне, Конавар го задържа.
— Денят е твърде хубав, за да го прахосваме с боричкане в езерото.
Заплуваха към брега. Тъкмо да излязат от водата и нещо остро се впи в прасеца на Конавар. Той кресна ядосан, погледна надолу и видя, че го е нападнала видра. Ръката му се стрелна, сграбчи животното за врата и го запрати с все сила във въздуха. Видрата се блъсна в едно дърво и падна на земята. Не помръдна. Във водата имаше струйки кръв. Конавар се измъкна на брега и огледа раната. Не беше дълбока.
— Да му се не види, тези водни кучета са голяма напаст понякога — промърмори Гованан.
Конавар се смръзна, лицето му пребледня.
— Добре ли си? — попита Гованан.
— Нищо ми няма. Мъртва ли е онази твар?
Гованан отиде при дървото и побутна видрата с крак. Тя не шавна.
— Ами да, мъртва е.
Конавар се върна в палатката.
Племената имаха различни имена за видрите, но най-често ги наричаха водни кучета, а на старото наречие името им беше речни хрътки.
През целия си живот Конавар се боеше от своята геша, изречена при раждането му. Ворна бе казала на майка му, че той ще умре в деня, когато убие ухапала го хрътка. Тъкмо заради това пророчество Мерия бе настояла Руатан да се сражава рамо до рамо с него в първата битка срещу Морските разбойници на Шард. Предишната вечер Конавар бе убил куче, което бе захапало предпазника на ръката му. Той оцеля в битката и повярва, че се е избавил от тази геша. Сега разбираше как се е заблуждавал. А цял живот бе стоял настрана не само от хрътки, но и от всякакви кучета.
Влезе в палатката и превърза раната.
— Ако днес е последният ми ден, така да бъде — каза на глас.
И се зае да си сложи бронята.
Бануин също прекара неспокойна нощ и беше посърнал, когато се зазори. Брат Слънцеднев долови душевния му смут и попита:
— Страхуваш ли се от предстоящата битка?
Бануин завъртя глава.
— Не е страх, а скръб. Мислех за хилядите млади мъже, които ще загубят живота си… и в двете армии. За какво, братко Слънцеднев? Какво ще постигне накрая това насилие? Убеден съм, че човекът с присъщия му разум може да намери друг начин да урежда разногласията, без да засява още семена на омраза, без още изгубени души да витаят из бойните полета.
— И аз бих се радвал да мисля като тебе — призна брат Слънцеднев. — Само че хармонията често се постига чрез насилие. Горските пожари са страшни, но без тях гората не би се съхранила. Сърните зависят от вълците, които вземат жертви от стадата, премахват слабите животни и оставят толкова сърни, колкото могат да се изхранят. Ако Изворът бе решил да сътвори свят без насилие, едва ли щеше да създаде сокола и лъва.
Бануин се замисли.
— Нима твърдиш, че Изворът в някакъв смисъл желае предстоящия сблъсък и клането в него?
— Приятелю, не съм толкова самонадеян, че дори да гадая какъв е отговорът. Тежко ми е от мисълта, че толкова хора ще умрат. И все пак си напомням, че винаги трябва да се противопоставяме на злото. Не сме молили войниците на Каменград да нахлуят в нашите земи. Не сме искали от тях да поробят нашите жени и да избият децата ни. И какво да сторим? Да ги оставим да постигнат онова, към което се стремят ли? Когато някой седи безучастно и допуска друг да убива, да насилва и да граби, виновен е не по-малко от злодея.