— Тя каза, че ще дойдеш — каза почти напевно.
— И аз дойдох. Кой си ти?
— Аз съм… тоест бях… Риамфада. Ще поседнеш ли при мен?
— Кобилата ми чака до гората и ми предстои дълъг път. Може ли по-накратко? Кажи ми защо Моригу поиска да дойда тук.
— Твоята кобила вече върви обратно към Трите потока, откъдето ще я върнат в стопанството, което ти дари на Гриф и Исуен. Ако решиш да тръгнеш към брега, мога да те пренеса там през портала, вместо да пътуваш дълги седмици.
Риамфада вдигна ръка и посочи с тънък пръст каменния кръг. Въздухът вътре се разлюля и Бейн изведнъж видя от полегат склон цялото пристанище на Ация. Въздухът се разлюля отново и гледката изчезна.
— Седни за малко — каза Риамфада. — Отдавна желаех да се видим.
— Кой си ти? — повтори въпроса си Бейн. — Или трябва да попитам: „Какво си ти?“
— Някога бях човек като тебе. — Риамфада се усмихна. — Е, не съвсем като тебе. Краката ми бяха сакати и не можех да ходя. Но и аз бях от племето риганте, живях в Трите потока. Умрях преди да се родиш. В празнична нощ сред приятели. Сидите ме доведоха тук да живея с тях.
— И сега си един от сидите, така ли?
— Не можеш да станеш един от тях. Но онези от нас, които преди са били хора, бяха научени на някои… да речем, умения, сред които и боравенето с материята. Може би е по-просто да кажа, че ни научиха на магия.
Бейн се пресегна и докосна ръката му. Беше плътна и топла.
— Значи не си призрак?
— Не съм.
Бейн седна на един плосък камък.
— Е, защо съм тук?
— За да направиш избор. Както казах, мога да те пренеса бързо на брега… или на още по-далечно място, ако поискаш. Преди години бих могъл да те прехвърля чак в Каменград, но хората там събориха каменния кръг, който бе издигнат на Четвъртия хълм, за да разчистят място за баня и пазар. Мога обаче да те пратя в друг кръг, който се намира на двайсетина мили североизточно от града.
Бейн прихна.
— Моригу не би поискала да дойда само за да ми спести време в пътешествията. Какво иска от мен?
— Бейн, тя не иска нищо от тебе. Заръчано ми е само да ти обясня какво можеш да избереш.
— Тоест?
— Можеш да отидеш където решиш, в който и да е каменен кръг по земното кълбо.
— Има ли кръг и в Белите планини?
— Питаш за Белите планини на Варсхала — земята на север от земите на варс?
— Да.
— Има и там. Но защо би ти хрумнало да отидеш в Белите планини? Местните племена се прекланят пред божества на кръвта и имат една и съща дума за чужденец и за враг. Дори варсите не ходят при тях.
— Там е жената, която обичам — отвърна Бейн. — Искам да я видя отново.
— Щом е тъй, мога да те пренеса и там — увери го Риамфада.
Бейн се взря в златната паяжина на щита.
— За какво ти е щит?
— Не е мой. Направих го за тебе, Бейн, както преди много години направих меч за твоя баща.
— Много е хубав, но един по-тежък удар ще го съсипе.
Младежът вдигна щита, занесе го при най-близкия дъб и го окачи на нисък клон.
— Покажи ми как ще го съсипеш.
Бейн извади единия къс меч, доближи дървото и мушна щита с все сила. Острието отскочи. Той замахна още няколко пъти и се дръпна. По златните нишки нямаше и следа от удари. Бейн прибра меча и взе щита, изумен от лекотата му. Пъхна ръката си под двата кожени ремъка и обви с пръсти стоманената дръжка. Докато се чудеше как да стегне ремъците, те сами прилепнаха плътно към ръката му.
— Как да го сваля? — попита Бейн.
— Просто пусни дръжката — каза Риамфада.
Бейн го послуша и ремъците се разхлабиха.
— Този щит е истинско чудо. Благодаря ти за подаръка.
— Дано ти послужи — отговори Риамфада.
Бейн пак седна на камъка. Слънцето се спускаше зад разпръснатите по небето облаци и небето над планините заприлича на разтопено злато.
— Какво премълчаваш, Риамфада? Това е боен щит и макар че може да ми е от полза в Белите планини, не ми се вярва да си мислил за това, докато си го правил.
— Ще ти покажа още нещо.
Риамфада вдигна ръка, въздухът за миг се размъти и Бейн видя деветима мъже, седнали в каменен кръг. Позна Брефар, но погледът му се закова в друг — огромен могъщ боец с дълга руса коса на плитки. После гледката се завъртя и той зърна ездач на бял кон в далечината.
— Това е Конавар… — каза Бейн. — Защо ми показваш това?
— Кралят се е запътил към смъртта си — обясни Риамфада. — Той знае, че брат му е намислил да го погуби. Знае, че не може да оцелее.
— Тогава защо го прави?
— Ти беше до него, когато Моригу му каза да изпълни желанието на брат си. Кон обеща, а той е мъж на честта.