— Какви са загубите? — попита Хелтиан.
— Аз загубих шейсет и осем души. Обкръжиха стотната на Тувор и се съмнявам някой от тях да е оцелял. Водеше ги онзи стар мръсник, който дойде в Каменград, Фялок.
— Какви са загубите на врага?
— Трудно е да се прецени, господине. Настана пълна неразбория, когато ни удариха. Очаквахме съгледвачите от племето сени да ни предупредят навреме, но те или са избягали, или са били убити. Врагът ни нападна ненадейно.
— Колко бяха?
— Според мен поне хиляда.
— Изпрати ранените си в палатките на лазарета — заповяда Хелтиан — и се подготви да докладваш по-подробно на императора, когато пристигне.
— Слушам. — Кавалеристът отдаде чест и си тръгна, като поведе хората си.
Хелтиан се обърна към Марон.
— Нямаш ли работа за вършене, младежо?
— Нямам, господине. Моите войници получиха храната си, палатките им са готови.
— Ти си синът на Барус, нали?
— Да, господине.
— Чу доклада му.
— Да, господине.
— Кажи ми какви са твоите изводи.
Марон се помъчи напрегнато да проясни ума си, прехвърляше в паметта си чутите думи.
— Както изглежда, Железните вълци на Фялок са убили сто шейсет и осем наши кавалеристи.
— Продължавай.
— Били са нападнати от засада и враговете са ги превъзхождали петкратно по численост. От съгледвачите не е имало полза. — Изведнъж го осени прозрението. — Двете кавалерийски стотни са били твърде наблизо една до друга. Ако са спазвали уставното разстояние от… от двеста крачки… едната е щяла да се измъкне. Освен това на кавалерията е заповядано да заобикаля гъсто обраслите с дървета местности на разстояние един изстрел с лък.
— Точно така — кимна Хелтиан. — Офицерите са проявили нехайство и са подценили врага. Затова са получили горчив урок.
Хелтиан се обърна и тръгна към северната порта.
Марон се прибра в палатката и продължи писмото, за да сподели отново с Кара колко му липсват тя и техният мъничък син. После описа земите на келтой от тази страна на морето, прекрасните планини, чистата вода в потоците и реките. Спря, защото се замисли за Бануин, питаше се къде ли е сега неговият приятел. Той не беше воин, затова предстоящата битка едва ли го излагаше на опасност. Спомни си и за гладиатора Бейн. Бяс бе казал, че младежът се е върнал в родните си планини. Може би беше наблизо и точеше мечовете си. Марон потръпна. В късния следобед слънцето вече не грееше силно.
В палатката нямаше легло, само опънато с колчета платнище. Марон свали бронята и най-после се почеса по гърба. После легна на платнището със сгънато одеяло вместо възглавница. А у дома Кара и синът им сигурно бяха в градината, момченцето заспало в люлката, сложена в сянката на стария бряст. Марон затвори очи и си ги представи. Изпълни го любовта към двамата и болезнената тъга, че не е с тях.
Кара се разгневи, когато той тръгна на война, и не пожела да се сбогува с него.
— Ти застана на страната на злото — каза му още когато научи, че са го назначили за офицер в Двайсет и трета пантера.
— Не е зло да браниш града си — възрази Марон.
— Ето го нашия град… — Жена му махна с ръка. — Къде е вражеската армия? Не я виждам.
— Риганте събират войски и техни подстрекатели са дошли през морето, за да подклаждат размирици сред покорените племена, насъскват ги да се разбунтуват срещу властта на Каменград. Ако не ги смажем още сега, нищо чудно след време наистина да видим армията им пред нашите порти.
— Някои мъже винаги ще си намират поводи за война — студено отвърна тя. — От Бейн знам, че риганте никога не са прекосявали морето, за да воюват, те не се стремят да завладяват чужди земи. Не са алчен народ. Не жадуват за завоевания и изтребление.
— Аз също — оправда се Марон.
— Но ще нахлуеш с армията в техните земи, за да поробите жените и да убиете мъжете.
— Кара, ти представяш всичко това като низост! Навсякъде в покорените от Каменград земи има мир и хармония. Ние носим цивилизация и култура на другите народи. Не знаеш ли, че друидите принасят бебета в жертва на своите олтари? Те са прости варвари.
— Прости варвари ли? — повтори Кара. — Вчера на Голямата арена пет жени бяха разкъсани от диви зверове за забавление на тълпата. Не ми говори за прости варвари! Риганте нямат циркове.
— Това е съвсем друго! — сопна се Марон. — Съвсем по женски отклоняваш разговора. А жените, които спомена, явно са извършили престъпления, затова са били осъдени. Вероятно са били убийци и са заслужавали напълно такава участ.
— Ти си глупак, Марон. Дано се опомниш преди да е станало твърде късно.