— Това ли си мислиш? — ухили се Бейн, но изведнъж погледът му стана сериозен. — Всички сме листа, приятелю. В сравнение с планините и морето ние сме преходни като удари на сърцето. Каквото и да градим, все е нетрайно. На север от Старите дъбове има затрупан град. Бях там. Един селянин се натъкнал на останки от грамадна стена. Има каменни късове, тежащи колкото хиляда мъже, но са наредени добре един върху друг. А по-нататък в закътана долина са намерили главата на великанска статуя. Само носът ѝ е по-дълъг от двуръчен меч. Какъв ли велик човек е изобразявала? Може да е бил крал. Никой не знае нито името му, нито името на неговия град. Може би още витае из хълмовете. Може да са се сприятелили с Форвар. — Той въздъхна. — Ех, Бануин, ти имаш блага и кротка душа. Но след час-два, докато седиш някъде и умуваш колко несправедлив е животът, аз ще лежа гол със сговорчива жена.
И Бейн смуши коня си. Бануин направи същото, за да не изостане, и помоли приятеля си:
— Разкажи ми за статуята, която са намерили.
Бейн пак въздъхна.
— Не чу нито дума от това, което ти казах, нали?
— Чух, разбира се. Но искам да ми разкажеш за затрупания град.
— Конавар заповядал да махнат пръстта от цялата стена, само че била твърде голяма и твърде дълга. Сега смятат, че е дълга няколко мили. От брат Слънцеднев чух, че продължават да копаят, но вече търсят съкровища. На краля-демон му трябва злато, за да купува оръжия за армиите си, и се надява да го открие в погребалните могили.
— Как ли са вдигали толкова тежки камъни? — зачуди се Бануин. — И защо?
— До гуша ми дойде! — възкликна Бейн. — Пак се отнесе в миналото… затова с тебе ще се видим пак в близкото бъдеще.
И препусна в галоп на югозапад към укрепения град.
Подобно на много от селищата на народа келтой и в Ромоляща вода не личеше никакъв общ замисъл и подредба. В началото норвиите бяха вдигнали двайсетина къщи до ручей, стичащ се от хълмовете през поредица от ниски бели водопади, за да образува езеро с формата на разрязана круша. Разстоянието до източния бряг беше по-малко от двайсет мили, а от езерото изтичаше вече широка река, затова тук скоро бе възникнало търговско средище. Дървесина имаше в изобилие, земите наоколо бяха плодородни и градът се бе разраствал. Низините даваха богати реколти от зърно, ливадите даваха чудесна паша за говеда, овце и кози и Ромоляща вода се бе разраствала. А когато бяха открили залежи на въглища и желязна руда само на две мили, градът бе набъбнал изведнъж.
Сега зад дървените защитни стени живееха три хиляди души, а в земите около града — повече от четири хиляди. Имаше складове, дюкяни, сергии, гъмжеше от ковачи, шивачи, кожари, златари и всевъзможни търговци. Имаше мелници и работилници за каруци, отглеждаха се яки коне, за да теглят шлеповете до морския бряг и обратно.
Седемнайсетгодишният Бейн не бе виждал такъв голям град. Досега си мислеше, че Старите дъбове е голямо селище, но тук имаше поне двойно повече хора и когато влезе през отворената порта, го обзе неприятното чувство, че тълпите го притискат отвсякъде. Отърси се от тези мисли, избра една конюшня и повери сивия си кон на грижите на стопанина, като му заръча да го разтрие хубаво и да му даде добро зърно.
Конярят, мъж на средна възраст с леко превити рамене, попита дали не иска да го продаде. Бейн отказа.
— Момко, ще получиш добри пари. Той е силно животно с огън в очите. Бърз ли е?
— Обича да препуска — потвърди Бейн. — Ще ми кажеш ли къде мога да намеря най-изкусната Земна жена?
— Каква жена? — не разбра конярят.
Бейн се озадачи.
— Земна жена — повтори по-бавно, да не би говорът му да е объркал човека.
— Не знам какво означават тези думи, момко.
— Млади жени, които… забавляват мъже.
— А-а, курви? Имаме предостатъчно. Но в края на седмицата тук нахлуват всички копачи на въглища и руда. Трябва да си късметлия, за да намериш курва, която вече да не си е разтворила краката за някого. Един безплатен съвет от мен — в хановете няма да ти провърви. Можеш да потърсиш в северния квартал. Там са по-скъпите.
— Колко скъпи?
— Десет сребърника за един час удоволствие, така съм чувал. А една-единствена нощ ще ти струва жълтица.
— Ще опитам в хановете. Бездруго трябва да пренощувам някъде.
— Стой настрана от „Зеленият призрак“ — предупреди го конярят. — Там все има свади и побоища. „Лястовицата“ е свестен хан, закуската е вкусна.
Бейн му благодари и попита как да стигне дотам.