— Обвинявал си я за собствените си недостатъци — каза Бейн без гняв.
— Не — отрече кралят. — Никога не съм обвинявал Ариан. Обичах я от мига, когато я зърнах за пръв път. Вината беше само моя. Но аз трябваше да изкупя стореното от мен зло — убийството на невинни и смъртта на Тей.
Кралят не каза нищо друго и на Бейн му се стори, че е мъртъв. Нощта ставаше все по-студена.
Нещо се раздвижи зад него и той се извъртя с меч в ръка. Пред него стоеше момче със сламеноруса коса и избеляла туника. Гледаше уплашено. Бейн пъхна меча в ножницата.
— Какво правиш тук, хлапе?
— Видях какво стана — отговори момчето. — Подгониха ме вълци и се качих на едно дърво. Оттам гледах схватката, видях как онзи наръга краля. Той ще оздравее ли?
— Събери дърва за огън — заръча Бейн и се върна при Конавар.
Докосна шията му и напипа слаб пулс. Очите на Конавар се отвориха и той хвана ръката му.
— Имах видения. Гледах себе си как умирам тук, но също и как предвождам атака срещу враговете. Не разбирах как могат да се сбъднат и двете. Вече виждам… Виждам!
Пак изпадна в несвяст. Момчето донесе дърва и извади кремък. Бейн седеше и слушаше ритмичното чаткане на огнивото. Накрая по треските плъзна пламъче и се чу пукот на запалени клони. Момчето раздуха огъня и дойде да седне от другата страна на краля.
— Няма да умре, нали?
— Как се казваш, момче?
— Аксис. Кралят веднъж мина по тези места и подари на татко бик, защото нашият беше умрял.
— Поддържай огъня, Аксис — каза му Бейн. — Нека му е топло.
— Значи ще умре? — По бузите на момчето потекоха сълзи.
— Да, Аксис, ще умре. Грижи се за огъня.
Бейн сведе поглед. Пръстите на краля още стискаха ръката му. Усещаше топлината им, виждаше белезите от сражения по ръката на краля. От раната на хълбока вече не изтичаше кръв, но Бейн знаеше, че вътрешният кръвоизлив продължава. Познаваше тези рани от опита на арената. Агонията можеше да се проточи часове, но смъртта беше неизбежна.
Луната изгря над каменния кръг. Бейн погледна момчето и каза:
— Иди при конете на убийците. Може да са носили храна. Като те гледам, прегладнял си.
— Прегладнях — потвърди Аксис. — Да доведа ли конете в кръга? Вълците може би още обикалят наблизо.
— Да, доведи ги.
Момчето изтича от кръга и скоро се върна с три коня и ги върза в кръга.
— Другите са избягали.
Аксис хвана поводите на белия кон, който бе яздил кралят, и го доведе по-близо до огъня. Прерови дисагите на другите животни и намери няколко дебели парчета шунка, увити в тънък плат. Предложи на Бейн и почнаха да ядат.
Времето се точеше мудно. Аксис задряма до огъня, а Бейн мислеше за миналото и омразата си към Конавар, за копнежа да бъде приет и признат. Толкова дълго бе живял с мечтите как ще убие мъжа, чиято ръка държеше сега.
Кралят изохка. Бейн се вгледа в лицето му — очите бяха отворени, но се бяха вторачили нанякъде.
— Ех, Крило — прошепна Конавар, — не гледай толкова тъжно. Всичко ще е наред.
— Конавар!
Бейн стисна по-силно ръката на краля и той замига и го погледна.
— Той се върна. Чака ме.
Бейн мълчеше, защото не знаеше какво да каже.
— Сложи… меча… в ръцете ми…
Гласът на краля затихваше. Оръжието бе подпряно на камъка зад Конавар. Бейн го взе и доближи дръжката до пръстите на краля. Конавар не шавна. Бейн разтвори внимателно пръстите му, после ги сви около дръжката. Умиращият въздъхна за последен път, главата му се килна, тялото се свлече в ръцете на Бейн. Той поседя така, с главата на краля, отпусната на рамото му. След това положи тялото на земята.
Риамфада влезе в кръга и коленичи до краля, наведе се и го целуна по челото. Обърна се към Бейн.
— Благодаря ти, че беше с него.
— Защо не ми каза за Брефар? Можех да го спра.
— Бейн, не знаех точно как ще се случи. Само знаех какво предстои.
— Ще ми се да го намеря и да го убия.
— Вече няма нужда. Брефар е мъртъв. Избяга в гората и си преряза гърлото със същия нож, с който погуби Конавар. Сега братята са заедно и всичко лошо помежду им е отминало.
— Значи кралят наистина видя Брефар, докато издъхваше?
— Да.
Бейн стана.
— Направи ли своя избор? — попита Риамфада.
— Да… както ти знаеше предварително.
— Разбира се. — Риамфада кимна. — Ти си синът на Конавар. Не бих очаквал друго от тебе.