16.
В сумрака преди изгрева прозвуча сигналната тръба за закуската и Джасарай се събуди от неспокойната дрямка. За пръв път от години го бяха тормозили лоши сънища. Вървеше към факелно шествие в негова чест. Тълпите викаха възторжено, а той зърна сянка над себе си и разбра, че в нощта лети сокол. Вдигна глава в почуда, питаше се какво ли е принудило тази дневна хищна птица да се зарее във висините нощем. А соколът се спусна към него и раздра лицето му с ноктите си.
Джасарай потръпна. Гърбът го наболяваше и той изпъшка, докато се надигаше. Отдавна не бе предвождал поход и на шейсет и пет тялото му не понасяше добре несгодите. Ставите го мъчеха, откакто бе пристигнал в Ация насред гръмотевична буря, и все беше в лошо настроение.
Чуваше мъже да вършат каквато работа имаха около командирската палатка — някои прибираха палатки, за да ги сгънат и навият, други се строяваха на опашките пред котлите за паница горещо вариво и комат хляб, дрънчаха конски сбруи, войници си подхвърляха самохвалства преди наближаващата битка. Звуци, които Джасарай бе обикнал със страст, липсваща във всички други занимания през живота му. Беше се надявал походът срещу риганте и съюзните им племена да го въодушеви и разведри, да му върне радостта, която помнеше от младините си, но тази надежда вече изглеждаше обречена. Немислимо беше скорошната победа да удовлетвори наистина хората от Каменград или поне него. Гражданите бяха свикнали с победите на Джасарай и неговите Пантери срещу многократно превъзхождащ противник. Непобедимият Джасарай!
Императорът въздъхна. Кой би могъл да си представи преди трийсет и седем години, че хилавият учител по математика ще се преобрази в най-великия военен гений на своята епоха? Не и самият той, каза си с кисела усмивка.
Двайсет и осем годишният мъж, който си бе останал толкова непохватен, че не можеше да борави нито с меч, нито с копие и не бе учил във военната академия, изведнъж откри, че първият му чин в армията е генералският. Великолепен в своята чудатост обрат. Гражданската война беше в разгара си и най-тежките затруднения за онези, които се опитваха да спасят републиката, се оказаха снабдяването на войските и превозът на припасите — храната, каруците, конете, оръжията. По-точно Трета републиканска армия под командването на Собиус се нуждаеше от умел интендант. И за да може да се пазари и да преговаря с всички от изгодна позиция, Собиус го направи генерал. Джасарай оправда надеждите и се прояви блестящо като интендант — Трета армия никога не изпитваше недостиг на снаряжение или храна. Липсваше им обаче умен командир, затова бунтовниците им нанасяха поражение след поражение. Само за три дни Собиус и целият му щаб загинаха в битките и Джасарай остана единственият генерал, който можеше да поеме командването.
И той го направи. Отблъскваше смайващо набезите на бунтовниците по време на отстъплението, ръководеше войниците си с нечувана дотогава вещина и точност. Така човекът, наричан с добродушно презрение Книжника, победи във войната и спаси републиката.
През следващите години все по-влиятелният Джасарай написа три бойни устава, които промениха напълно военното дело. Неговите армии бяха добре въоръжени, винаги нахранени и безупречно дисциплинирани — вместо личен героизъм той изискваше пълно сплотяване на отрядите, вместо груба сила използваше хитроумна тактика. Армиите на Каменград под командването на Джасарай не знаеха що е поражение. Всъщност единственият позор във военната история на Каменград бе навлечен от онзи идиот Валанус, който поведе жалка по численост армия в земите на риганте и войниците му бяха изклани.
Това петно щеше да бъде заличено скоро от разгрома на враговете. Нямаше обаче на какво да се радва. Джасарай се бе надявал Конавар да събере поне сто хиляди войници. Но от съгледвачите знаеше, че срещу него на бойното поле ще излязат по-малко от петдесет хиляди.
Какво пилеене на време и сили, отсъди недоволно, докато си наливаше вода. Да беше възложил на Барус покоряването на тези племена. Малко оставаше да го направи, но го подведе все по-тежката неизбежна скука, откакто се бе възкачил на императорския трон. Сигурно трябваше да е благодарен на Наладемус за предателството, защото поне за малко имаше някакво вълнение в живота му. Но не си затваряше очите за истината, че изпитва истинско удоволствие само на полесражението — а на империята не ѝ бяха останали много достойни противници. Джасарай можеше да поведе нашествие в земите на риганте неведнъж през изминалите години. Но все отлагаше, та да бъде особено приятна победата над Конавар — последния истински противник във все по-невзрачния свят.