Джасарай следеше възхода му с изострено любопитство, защото бе запомнил добре младежа от келтой, който участваше с армията му в битките срещу пердиите. Чудесен младеж, смел и умен, но и с достатъчна сила на волята да потисне в себе си безразсъдното буйство, присъщо за племената. Макар че резултатът от днешното сражение беше ясен предварително, победата нямаше да бъде постигната лесно. Но нямаше и да донесе слава. В Каменград щяха да научат новината и да свият рамене. „Е, попилял някакви си бойци от племената.“
Платнището се отмести, един от стоящите на пост войници надникна в палатката и щом видя, че императорът е буден, каза:
— Господарю, съгледвачите се върнаха.
— Да влязат.
Двамата мъже от племето сени влязоха придружени от негови телохранители, които следяха недоверчиво всяко тяхно движение. Двамата сени бяха недодялани и гледаха начумерено.
— Е? — подкани ги императорът.
— Риганте се строяват на място, където реката е зад тях — започна единият. — Заели са един рид на около миля оттук.
— Колко са?
Съгледвачът разпери ръце.
— Малко повече от вашите войници. Не мога да броя до толкова.
Генерал Хелтиан наведе глава да мине под отметнатото платнище. Джасарай отпрати съгледвачите и каза на Хелтиан да се погрижи пред палатката да има оседлани коне.
След няколко минути Джасарай, с обикновена туника и вълнено наметало с качулка, тръгна от укреплението с Хелтиан и трима младши офицери. Не носеше оръжие. Имаше две причини за това. Тъй и не бе станал майстор на меча, затова оръжието щеше да е безполезно в ръката му при сблъсък. Но втората причина беше несравнимо по-важна. Войниците виждаха как техният повелител отива невъоръжен да огледа вражеските позиции и си казваха засмени: „Ето го Книжника, който не се бои от никого.“ Това щеше да уталожи напрежението преди битката.
Поеха на север към откритата местност, откъдето можеха да наблюдават враговете. Джасарай спря коня си. Очите му не виждаха добре както преди, но суетността го възпираше да си признае това. Обърна се към един от младшите офицери.
— Марон, опиши ми техния боен строй.
Младежът се взря в далечните редици племенни бойци.
— Съсредоточили са в центъра около петнайсет хиляди души. Различавам тежка пехота отляво и отдясно, но засега не се виждат кавалерия или стрелци.
— Какво подсказва този строй? — попита императорът.
— Аз… не знам, господарю.
— А ти какво ще кажеш? — попита Джасарай друг от младшите офицери.
— Очакват да нападнем центъра, затова са го подсилили? — предположи той неуверено.
Докато петимата ездачи оглеждаха враговете, дълга колона от покрити с броня конници се появи половин миля вдясно, напредваше бавно по билата на хълмовете.
— Ето ги Фялок и Железните вълци — каза Джасарай. — Трябва да внимаваме с тях. Някой забеляза ли вече Конавар?
— Виждам кралското знаме. — Марон посочи центъра на вражеските позиции.
Ветрецът развяваше светлосин плат с бели линии.
— Какво правят в момента? — попита Джасарай, примижал към строените мъже от племената.
— Раздават им храна, господарю — отговори Марон.
— Мъдрият пълководец знае, че ситите бойци се сражават по-добре — отбеляза императорът. — Е, господа, видяхме достатъчно.
Обърна коня си непохватно, подкара го в тръс и се върна в укреплението.
Повика Хелтиан в палатката и заповяда на слугите да донесат закуска. Докато се хранеха, се опитваше да си представи полесражението. Местността между хълмовете беше равна, а нататък постепенно се издигаше. Зад вражеския център имаше дълбока и широка река, което означаваше, че Конавар не си е оставил възможност за отстъпление.
Джасарай погледна Хелтиан и попита:
— Ти какво мислиш?
Винаги намусеният генерал този път се усмихна.
— Радвам се, че не ме попитахте пред младоците. Може и да греша, но ми се струва, че те са се подготвили за решителна битка до победа или смърт. Нищо повече.
— Да, грешиш — каза императорът. — Конавар е по-хитър, отколкото очакваш. Ако ти беше прав, той щеше да разположи тежката пехота в центъра. Само че тя е на двата фланга заедно с конницата. Центърът им заема поне четвърт миля. Обикновено бихме разгърнали срещу такава позиция пет Пантери. Конавар се надява да стигнем до това решение и да насочим основния удар срещу центъра. Тогава неговата тежка пехота би могла да ни притисне по фланговете, да ни хване натясно и да ни лиши от маневреност. Неговите бойци в центъра са с леки брони и той очаква нашите стрелци да ги обсипят с всичките си стрели, за да избият колкото може повече от тях. След това неговите Железни вълци биха ни нападнали в тил, за да ни затворят още по-натясно. Ако сме обкръжени и без възможност да се престрояваме, ще ни изколят като овце.