— Господарю, щом е така, какво ще направим ние? — попита Хелтиан.
— Точно каквото им се иска. Ще настъпим в плътен строй от десет редици, зад който ще разположим стрелците. А когато доближим техния център, ще образуваме пълен боен квадрат от шест редици, като оставим две Пантери в резерв. Стрелците няма да изпратят към врага и една стрела, докато аз не заповядам. Ще ги запазим за атаката на Железните вълци. Щом се престроим в квадрат, ще напредваме бавно към центъра им, за да го смажем. Искам Конавар да бъде пленен жив, ако е възможно. Той ще бъде моят трофей. Ще го откараме окован в Каменград и ще го екзекутираме на Голямата арена.
— Господарю, вие като че ли очаквате да победим лесно днес.
— О, не се съмнявам, че Конавар ни е подготвил някоя и друга изненада. Или той, или онзи негов брат — Бендегит Бран. И той е хитрец. Трябваше да се отърва от него, когато дойде в Каменград.
— Господарю, желаете ли и той да бъде заловен жив?
Джасарай завъртя глава.
— Не. Убийте го като останалите. Хелтиан, никакви пленници днес. Никакви продажби на роби. Всеки келтой, излязъл срещу нас, трябва да умре. След като победиха Валанус, риганте сложиха по границите на земите си копия с набучени на тях глави на наши офицери. Днес ние ще издигнем гора от копия с набучени глави като поука за всеки, който си мечтае да се опълчи на Каменград.
— Разбрах, господарю.
Джасарай забеляза, че Хелтиан е разтревожен.
— Какво има?
— Вие сте Книжника, господарю, не мога да се меря с вас като стратег. И все пак според мен е ненужно да се напъхваме в подготвения от тях капан. Ако ги ударим с все сила отдясно и изтласкаме пехотата им назад, те ще са принудени да променят плановете си за битката и ще се объркат.
— Е, да — усмихна се Джасарай, — прав си. Но каква наслада има в толкова проста победа? Враговете ще се заблудят, че сме им в кърпа вързани, а когато им покажем, че сме разгадали техния замисъл, ще бъдат съкрушени. Да, знам, че е жестоко, но и императорите си имат своите забавления.
Бендегит Бран стоеше на склона и гледаше напредващите колони на армията от Каменград, които се показваха в сутрешната мъгла на миля южно от неговите бойци. Около него доброволците от панони, норвии и риганте се взираха свирепо в настъпващия враг.
Бран не произнесе вдъхновяваща реч преди тези мъже, не ги увещаваше да се сражават упорито за своите близки и родината си. Нямаше нужда. Те знаеха, че днешната битка може да промени завинаги живота на всеки човек от народа келтой. Знаеха, че ако се провалят, техните съпруги и дъщери ще бъдат поробени, а малките им деца — избити. Не, повтори си Бран, нямаше нужда да ги насърчава.
Искаше му се обаче някой да бе насърчил него.
Смъртта на първородния му син едва не го съсипа, а наученото преди часове от Бануин опустоши душата му.
Конавар беше мъртъв, убит от Брефар.
Още не му се вярваше. Крилото открай време си беше с помрачен дух, но Бран нито веднъж не се бе усъмнил в обичта му към Конавар или техния народ. А ето че с един страшен удар бе погубил и брат си, и надеждите на всички келтои. Конавар се бе превърнал в такава легенда приживе, че все едно имаха още десет хиляди бойци, ако войските им можеха да го видят в позлатената броня, за да се въодушевят като реещи се в небето орли. И сега забелязваше как се озъртат към хълмовете в очакване кралят да се появи.
Армията на Каменград настъпваше по равното поле, колоните се престрояваха плавно. Когато доближиха, Бран загледа отблясъците по шлемовете и големите правоъгълни щитове. Вече напредваха, както се бе надявал, в типичния за тях Петорен строй от десет редици, разгърнати нашироко, всеки фланг защитен от още три Пантери, и така образуваха три страни от квадрат, между които вървяха стрелците. Бран прецени, че са около хиляда.
Опитваше се да пресметне общия брой на враговете. Джасарай като че ли бе извел на бойното поле десет Пантери, които заедно със стрелците наброяваха трийсет и една хиляди войници. Значи бе оставил две Пантери да защитават укреплението — даваше шанс на армията си да се оттегли безопасно, ако в сражението настъпи лош за тях обрат. Срещу тази мощ Бран разполагаше с малко над четирийсет хиляди бойци, но мнозина от тях нямаха опит в големи битки. Макар и по-малобройна, армията на Джасарай беше по-силната. Племената трябваше да разчитат преди всичко на десетте хиляди Железни вълци, осемте хиляди тежко бронирани пехотинци и трите хиляди Конни стрелци — закалени в сражения, добре обучени и дисциплинирани. Другите бяха храбри мъже от племената, но без подкрепа войниците на Каменград биха ги прегазили за не повече от час.