Вятърът се обърна и над полето заехтя думкането на барабани, в чийто ритъм враговете настъпваха към центъра на неговата армия. Бран даде знак на своите стрелци да заемат позиция и стотици мъже с лъкове изтичаха напред.
Армията на Каменград вече беше на триста крачки, прозвуча сигнална тръба. Войниците спряха и строят им започна да се променя. Бран се умърлуши — подреждаха се в отворен боен квадрат. И отново тръгнаха напред. Той умуваше трескаво. Все още можеха да обградят врага, но какво щяха да постигнат? Единствената надежда за победа беше в замисъла да ги притиснат от всички страни, за да им отнемат маневреността. А в новия строй армията на Каменград можеше да реагира навреме на заплахите. Бран виждаше и оставените като резерв две Пантери, които щяха да спрат всеки пробив.
Оставаха двеста крачки… Бран вече различаваше Джасарай в средата на квадрата. Императорът носеше обикновен железен нагръдник без украса и стар очукан шлем. Вървеше с ръце зад гърба и си говореше с офицера до него.
Сто крачки. Ритъмът на барабаните се ускори. Враговете също се забързаха. Бран долавяше напрежението у мъжете наоколо, зачатъците на страх.
— Смърт на Каменград! — изрева той и изпъна меча си нагоре.
Бойците нададоха оглушителен рев, който сякаш заля настъпващата армия.
Петдесет крачки. Бран вече различаваше лицата на отделните войници отсреща.
— Стреляйте! — кресна той.
Стрелците опънаха лъковете и пуснаха стрелите. Бран видя как четирима войници притичаха към Джасарай и го закриха със събраните си щитове. Повечето стрели отскочиха с тракане от шлемове и щитове; някои обаче намериха пролуки в броните и се забиха в незащитена плът. Двайсетина войници от предната редица се свлякоха. Настъплението не се забави. Рояк след рояк стрели цепеха въздуха със свистене.
Двайсет крачки. Бран даде знак обстрелът да спре. Бяха улучили около двеста войници, мнозина от които останаха в редиците. Враговете се втурнаха напред с бойни викове. Мъжете от народа келтой се хвърлиха насреща им.
Клането започна.
Както му бе заповядал Бран, Оста поведе своя отряд Конни стрелци в нападение срещу десния фланг на вражеската армия, който трябваше да е по-уязвим, защото войниците носеха щитовете си с левите ръце. Но щом петстотинте конници на Оста ги доближиха, войниците от Каменград просто се обърнаха към тях и пресрещнаха първите стрели със стена от щитове.
Конните стрелци завиха в галоп покрай плътните редици, като продължаваха да стрелят в движение. Оста виждаше вражеските стрелци зад стената от щитове. Никой от тях не опъна лъка си. Нищо не постигаха с това нападение и Оста даде знак на хората си да се върнат на хълма. Пълководецът от племето гат скочи на земята и отиде при Гованан, който чакаше там със своята тежка пехота.
— Това не е на добро — каза Оста. — Ако ги нападнем, ще се натъкнем на щитовете им като прибой на морски канари.
— Ще чакаме заповед от Бран — отвърна Гованан. — И или ще разбием тази стена, или ще умрем.
— В името на Таранис, къде е Кон? — промърмори Оста.
Гованан не каза нищо. Преди да потегли от бивака предишния ден, кралят бе повикал Гованан в палатката си. Белокосият командир на пехотата очакваше да говорят за тактика, но Кон му наля вино и каза:
— Няма да съм тук почти целия ден.
— Къде отиваш? — попита Гованан.
— Не мога да ти кажа.
— Битката е утре, Кон. Заради всички нас те моля — не рискувай!
— Някои рискове не могат да бъдат избегнати.
Гованан пръв наруши тежкото мълчание.
— За какво искаше да говорим?
Кон се усмихна.
— Помниш ли мечока?
— Как да не го помня?!
— Тогава не бяхме приятели, а ти ми се притече на помощ. Нито за миг не съм забравял това, Ван. Докато звярът разкъсваше плътта ми, те видях да го нападаш и в този миг прозрях какво означава да си риганте. Колкото и страшен да е врагът, ние се бием рамо до рамо и не бягаме.
— Защо ми казваш това? — попита Гованан, налегнат от внезапен страх.
— Исках да ти благодаря за това, което направи тогава — засмя се Конавар.
— Проклятие, Кон, наистина ме плашиш. Къде отиваш?
— Да се срещна с един човек, когото обичам. — Кралят протегна ръка и Гованан я стисна. — Ще се видим утре.
Конавар излезе от палатката, яхна белия си кон и пое на изток…