Хелтиан застана до Джасарай. Императорът го погледна за миг, после и двамата се вторачиха в Железните вълци и златистата фигура, доближаваща средата на първата им редица.
— Величествена гледка — каза Джасарай. — Твърде пищна и все пак неоспоримо величествена.
— Да, от него тръпки ме побиват — призна Хелтиан.
— Той е остатък от отминали времена — подчерта императорът, — въплъщение на героичния предводител в дните, когато кралете и генералите са се сражавали в първата редица редом с войниците си. Виждаш ли колко по-добре се бият, когато знаят, че е с тях?
Хелтиан се усмихна напрегнато.
— Господарю, не държа да виждам как се бият по-добре.
От предните редици изнасяха ранени в празното място насред квадрата, където грижите за тях поемаха хирурзи.
— Все още губят по двама… може би и по трима за всеки повален наш войник — напомни Джасарай. — Не могат да понасят такива загуби още дълго.
Хвана ръце зад гърба си и пак огледа бойното поле. Наклонът му даваше възможност да вижда Бендегит Бран над главите на сражаващите се. Стоеше под синьо-бяло знаме. Джасарай беше достатъчно близо, за да види белия символ — сърне, оплетено в трънаци. Помисли, че е твърде странно известен със свирепостта си народ да избере такъв герб. И тогава си спомни, че вече го е виждал. В неговата палатка преди първата битка с пердиите, когато повика за разговор младия Конавар. Сърнето в трънаците го имаше и на закопчалката на наметалото му, и на дръжката на меча. „Колко любопитно… Ако наистина го хванем жив, ще го попитам за това.“
Бойният строй на неговата армия започна да се огъва в средата, защото племенните бойци не само не отстъпваха, но и изтласкваха назад противниците си. Джасарай заповяда да пратят там още три стотни. Триста мъже вдигнаха щитовете си, извадиха мечовете от ножниците и закрачиха равномерно напред. Предните редици отново се изравниха. Джасарай оглеждаше тежката пехота от двете страни на армията си. „Всичко ще се реши скоро. Не могат да ни притиснат и не могат да издържат в центъра. Конавар ще бъде принуден да даде знак за атака, за да облекчи положението на брат си.“
Обърна се към Хелтиан.
— Отиди при резерва и бъди готов да подсилиш фланговете. Остави две Пантери да затворят квадрата при атаката на Железните вълци.
— Слушам, господарю.
Генералът тъкмо тръгна да изпълни заповедта и Джасарай видя как мъжът до Бендегит Бран развя знамето със сърнето наляво-надясно.
Тежката пехота се раздвижи. Джасарай почти очакваше да се втурнат безредно надолу по склона, както беше присъщо на бойците от келтой, хвърлящи се към гибелта си с въодушевлението на младежи, подгонили девойки. Но те вървяха бавно, със събрани щитове. Чак сега забеляза, че носят не любимите на мъжете от племената дълги мечове, а къси мечове за мушкане, каквито имаха и неговите войници. Това пробуди безпокойството му, защото дългият меч беше съвсем неподходящ за близък бой — племенните бойци трябваше да стоят в рехава редица, за да замахват. Късите мечове означаваха, че могат да се сражават в плътни редици и да притискат опасно войниците на Каменград. „Имат оръжия като нашите, подражават ни и в дисциплината. Достойно за похвала. Не се знае обаче колко ще изтрае тяхната дисциплина.“
Щом се спусна по склона, тежката пехота ускори крачка, но мъжете не хукнаха лудешки, а само подтичваха. В последния миг преди щитовете им да се блъснат във вражеския строй изреваха диво. И по двата фланга на квадрата предните редици се огънаха, но скоро се изравниха. Шумът от удрящи се мечове и щитове беше оглушителен. Джасарай го обожаваше.
Настъплението по склона продължи, вече и Бендегит Бран беше въвлечен в схватките. Джасарай се обърна, погледна златния силует на бял кон и каза тихо:
— Хайде. Ела да навестиш един стар приятел.
Бейн препуска цяла нощ — сменяше два от конете на бунтовниците, за да запази силите на белия кон на Конавар. Мина през редиците на тежката пехота под приветствените викове на бойците. От билото виждаше Фялок начело на десетте хиляди Железни вълци, застанали в пет раздалечени редици и засега неуязвими за вражеските стрелци. Готови бяха да нападнат по даден знак…