Выбрать главу

Въпреки загубите Железните вълци напредваха разтърсващо към бойния квадрат. Марон изведнъж се сети за Кара и техния син, за огряната от слънцето градина зад къщата. Гнетеше го силна тъга заради всички неизпратени писма.

Извади меча си. Железните вълци пак се показаха сред пушеците, мечовете им блестяха. Марон чу зад себе си заповедта на Хелтиан. Пантерите от резерва се престрояваха в бойни редици.

Марон затвори очи за миг и отправи кратка молитва към Извора.

— Нека оцелея, за да видя сина си.

Бейн се бе навел над шията на коня и препускаше сред грохота на конницата към стрелците от Каменград. Още един облак стрели профуча във въздуха. Бейн вдигна щита си и погледна за миг наляво и надясно. Край него се сгромолясваха коне, ездачите им изхвърчаха от седлата. Една стрела одраска хълбока на белия кон и отскочи от бронзовия набедреник на десния крак на Бейн. Друга се отклони от ръба на щита му.

Стотици стрели излитаха към конниците, но не спираха устрема им. Бейн рискува да погледне напред. Някои стрелци вече бягаха, за да потърсят измамна безопасност зад Пантерите от резерва, които пък се мъчеха да образуват стена от щитове пред връхлитащата кавалерия. Само че тъкмо стрелците им пречеха.

Конят на Бейн нахълта в квадрата и събори неколцина стрелци. Мечът на сидите изсъска надолу, разсече железен шлем и сцепи главата под него. До този ден Бейн не бе държал в ръката си подобно оръжие — беше леко и срязваше с лекота и броня, и кост. Зърна до себе си Фялок, от чието ляво рамо стърчеше стрела, но великанът размяташе стрелците с коня си и сечеше свирепо наляво и надясно. Друга стрела го улучи в гърба, а той продължаваше да изтребва врагове. Бейн дръпна юздите и насочи коня си към заставащите един до друг войници.

Конят му се свлече. Бейн успя да измъкне краката си от стремената и скочи пъргаво. Един войник се втурна към него. Мечът на сидите отсече китката му и тя падна на земята. Мъжът изпищя, Бейн го уби и се извъртя да пресрещне друг нападател. Ездачи го наобиколиха с конете си и избутаха враговете назад. Фялок докопа юздите на кон с празно седло и го доведе при Бейн, който го яхна припряно. Обгърна го димът от каруците, когато пришпори коня към Пантерите от резерва.

На осемдесет крачки нагоре по склона Джасарай заповяда престрояване. Прозвуча сигнална тръба и по няколко редици се отделиха от левия и от десния фланг, за да подсилят резерва. Но това отслаби живите стени на квадрата и Гованан закрещя на хората си да нападат по-стръвно. Остаран и Конните стрелци навлязоха в квадрата след Железните вълци. Захвърлиха лъковете, извадиха сабите от ножниците и се врязаха отвътре в левия фланг на враговете.

Вторият кон на Бейн се стовари на земята. Бейн излетя от седлото и падна тромаво. Вражески войник се хвърли към него. Бейн се надигна на колене и отби удара. Фялок прегази войника с коня си, в чиято шия след миг се заби стрела. Фялок скочи навреме и застана гръб в гръб с Бейн. Отвсякъде ги наобиколиха войници на Каменград. Острие се стовари върху ризницата на Фялок и счупи ребро под нея. Великанът халоса мъжа по лицето с левия си юмрук, запрати го назад и му строши черепа с меча си.

Железните вълци пак се струпаха около златната фигура, наскачаха от седлата, за да образуват своя стена от щитове. Бейн погледна Фялок. Лицето на исполина беше окървавено, той се задъхваше.

— Циреят пречи ли ти? — подвикна Бейн.

Фялок се ухили. Меч се стрелна към главата му. Бейн отклони острието и с обратния замах закла врага. Отляво стотици Железни вълци бяха разкъсали редиците на квадрата и излязоха стремително в гръб на войниците от резерва, които опитваха трескаво да се подредят в свой, по-малък защитен квадрат. Бейн и Железните вълци около него нападнаха отново. Бейн изблъска встрани нечий щит и съсече крака на противника, който падна и Фялок го довърши.

Млад тъмнокос офицер се изпречи пред Бейн — Марон, съпругът на Кара… Марон замахна, Бейн изви тялото си назад и отби острието. Мечът на Фялок разцепи черепа на младежа, кръв и късчета мозък опръскаха позлатената броня на Бейн.

Горе на склона Джасарай заповяда на предните редици да отстъпят, а на Хелтиан — да подкрепи задната страна на квадрата с още две Пантери.

— А, да — забрави какво ти казах за залавянето на Конавар. В момента ще имаме най-голяма полза от смъртта му.

Джасарай стоеше невъзмутимо, с ръце зад гърба. Нападението на Железните вълци беше осъществено добре, а запалените каруци се оказаха много сполучливо хрумване. Но армията на Конавар изчерпваше напора си и тепърва щеше да се реши кой побеждава в сражението. Враговете вече бяха загубили над половината от бойците си, а той — само една трета от своите. Смъртта на Конавар би донесла желания обрат. Тъкмо в това беше слабостта на героичните водачи. Да, тези мъже се вдъхновяваха от златната фигура, но умреше ли предводителят им, щяха да изпаднат в отчаяние. Конавар сякаш беше туптящото сърце на риганте. Всеки от хората около него се биеше със свръхчовешки сили. Джасарай знаеше, че ще бъдат сломени и ще побегнат, ако видят края му на бойното поле.