— Да се махаме! Иначе като нищо ще те обесят!
— Нищо нередно не направих! — озъби се Бейн.
— Уби човек, който нямаше оръжие.
— Той не беше човек. Удари жена и се отказа от двубоя. Нямаше никаква чест. Той беше гнусна твар, по-лоша и от плъх.
— Предупредих те. Убиваш, без да мислиш — унило каза Бануин.
— А ти си по-досаден и от жена — сопна се Бейн. — Но този път си прав. Да се махаме. Съсипах си деня, като го убих онзи.
— Е, неговият ден завърши още по-зле.
Спряха в една пещера с изглед към морето на няколко мили от Ромоляща вода. Бануин накладе огън, но Бейн излезе навън, седна и загледа сияещата над тъмната вода луна. Бануин не нарушаваше усамотението му. Бейн бе изпаднал в поредното си мрачно настроение и не искаше компания.
Храната им беше на свършване. Бануин изяде парче пушено месо, което бяха купили преди няколко дни, облегна се и загледа играта на сенките по сивата стена.
Бейн наистина убиваше твърде прибързано. Вярно, онзи дебелак беше побойник и страхливец, но едва ли заслужаваше да умре. Още по-лошо беше, че Бейн нарочно бе влязъл в хана — искаше да се скара с някого. Бануин познаваше този странен блясък в разноцветните очи на своя приятел, блясък, предвещаващ насилие. Но с него Бейн винаги се държеше благо и търпеливо, опитваше се да проумее омразата му към побоищата и стремежа към спокойни, отдадени на учение дни. Бейн го закриляше, готов да си навлече неприязънта на всички останали в селото, вместо да се откаже от тази дружба.
Бануин тънеше в недоумение. Когато се чувстваше щастлив, Бейн можеше да размекне и най-загрубялата душа, да се сприятели с всекиго. Хората го харесваха искрено. Бануин се сети за онези главорези лодкарите, за симпатията им към приятеля му. Смръзна се от увереността, че ако някой от тях бе изтървал неуместни думи, Бейн би могъл да ги изколи, без да му мигне окото. Щеше ли да е друг, ако Конавар го бе приел в живота си като свой син?
Замисли се за разговора с майка си преди няколко седмици. Беше я попитал защо велик мъж като краля би пренебрегнал свое дете.
— Отговорът е много оплетен — каза Ворна. — А от въпроса ти се подразбира, че ако човек е велик в нещо, трябва да е велик и във всичко останало. Не е така. Конавар е добър човек, обичам го с цялата си душа, но той е суров мъж и прошката му е чужда. Освен това и в неговата душа гори същата жажда за насилие както у Бейн и той едва я сдържа. — Тя се взря в очите на сина си, стана и затвори капаците на прозореца въпреки тежката лятна жега. — Бануин, не искам никой да подслуша случайно какво ще ти кажа. И не искам да повтаряш думите ми пред никого. Никога! Ще ми обещаеш ли?
— Разбира се, мамо.
Тя седна на креслото и въздъхна.
— Преди много години Конавар се ожени за младата Тей. Много я обичаше. Рискува живота си, за да я спаси от Морските вълци, доведе я в Трите потока. После стана леърд на риганте и се преместиха в Старите дъбове. Един ден Конавар отишъл в гората с Дървото на желанията, за да говори със сидите. Там чул предупреждение никога да не нарушава обещание, колкото ще да е дребно. Скоро след това казал на Тей, че ще се върне по пладне в Старите дъбове, за да се разходят на коне до едно красиво езеро в планините. Но докато яздел към дома си, видял жена пред колиба сред хълмовете.
— И тази жена била Ариан — каза Бануин.
— Аз разказвам тази история.
— Аз пък вече знам това — неотстъпчиво напомни той. — Любили се с Ариан и се родил Бейн.
— Слушай какво ти говоря! — рязко каза Ворна. — Ариан беше първата му любима от неговото юношество, но тя… — Майка му се запъна. — Не бива да казваш това на никого!
— Нали обещах? Продължавай.
— Тя лягаше с много мъже още от съвсем млада. Отиваше на пътя, по който минават търговци, и лягаше с тях за пари. Измъчваше я нужда, за която тя се заблуждаваше, че никой не знае. Тоест никой освен Земната жена Ериата, която няколко пъти ѝ помогна да се отърве от нежелан плод в утробата си. Но и аз знаех. Тя се сгоди за Конавар, но след като той се би с мечока и всички очакваха да умре, Ариан се събра с Каста и се омъжи за него в празничната нощ. Конавар обаче не умря, а съзря и стана могъщ. Не можа да прости на Ариан и оттогава я отбягваше.
— А в онзи ужасен ден, когато я видял сама при колибите, предишните чувства нахлули в душата му. Тя ридаела, молела за прошка. Вкопчила се в него. — Ворна въздъхна. — Мъжете не са силни, Бануин. Похотта неизбежно надделява над душата. Съпругът ѝ щял да се върне чак привечер и Конавар легнал с нея.
— Но жена му в Старите дъбове го чакала за обещаната разходка. Той все не се връщал и тя помолила Руатан да я заведе при езерото. Отишли там и на връщане неколцина убийци ги причакали, защото искали да си уредят сметките с Руатан. Не успели, но убили Тей. Конавар бил забравил предупреждението на сидите. Нарушил обещанието си… и младата му съпруга умря. — Тя помълча, после продължи: — Когато разбра, той обезумя. Убийците бяха от едно рибарско село на племето панони, беше ги пратил Рибарския леърд. Конавар отишъл там сам, убил леърда и синовете му, опожарил цялото село. Изгорил всички къщи. Сред жертвите му имало жени и деца. Звучи ли ти познато?