— Да. Напомня ми за Бейн.
— Да, Бейн е син на баща си. Но след като се опомни, Конавар изпитваше безкрайни угризения. Носи ги в себе си до ден-днешен. Не можеше да погледне Ариан. Дори веднъж не спомена пред някого нито нея, нито детето. Самото им съществуване бе болезнено напомняне за неговата измяна и за страшното му злодеяние.
— Винаги съм смятал Ариан за добра жена — възрази Бануин.
— Глупак! — избухна Ворна. — Аз казах ли, че не беше добра?! Обясних ти, че изпитваше нужда да бъде с мъже… наречи го слабост, ако искаш. Това не я правеше зла. Тя беше добра майка на Бейн, в душата ѝ имаше благост. Според мен тя не престана да обича Конавар. И угризенията ѝ не бяха по-слаби от неговите. — Тя въздъхна. — Двамата бяха еднакво виновни. Конавар обаче е велик мъж, затова му простиха. А в умовете на хората Ариан бе заклеймена като курвата, заради която умря Тей. Това е несправедливо. Дори хора от нейното семейство ѝ обърнаха гръб. Особено Гованан. Но и сестра ѝ Гуидия не я покани нито веднъж в Седемте върби.
— Защо никой не е казал всичко това на Бейн? — учуди се Бануин.
— Защо да му казват? Той обичаше майка си, за него тя беше едва ли не свята. Бейн беше единственият човек в живота ѝ, който я обичаше всеотдайно. Тя трябваше да му каже… но не пожела.
— Такава трагедия… — промълви Бануин. — И няма край, нали? Ариан е мъртва, но Бейн живее с тази горчилка в душата.
— И няма да се избави от нея, ако просто научи истината. Повярвай ми, сине.
— Но той не е виновен за нищо! — възмути се Бануин. — Майка му е изневерила на съпруга си, както Конавар е изневерил на съпругата си. А Бейн е невинният, който трябва да страда от всичко това.
— Всички страдаха. И страдат. — Ворна го погали нежно по бузата. — Казват, че истината носи свобода. Понякога е така, но по-често не е вярно. Истината може да е като кинжал в сърцето. Когато баща ти умря и ти се роди, се разкъсвах между скръб и радост. Това почти ме смаза. Един ден те гледах в люлката и се почувствах прокълната от любовта, а не благословена. В този миг ми се искаше никога да не съм те зачевала, да не съм срещала баща ти. Да не съм познала любовта. И това е истина, Бануин. Е, как я понасяш?
— Мога да те разбера — отвърна той. — Не съм нито ядосан, нито уязвен.
— Ами ако ти бях казала същото преди пет години, когато всички други момчета те мразеха и презираха?
— Щеше да ме съсипеш — призна Бануин. — Тогава бях твърде малък, за да те разбера.
— Да, детето вплита своите чувства в истината — натърти Ворна. — „Майка ми не ме е обичала.“ „Не съм бил желан на този свят.“ Почти същото е с Бейн. Конавар не го е признал за свой син, значи Конавар мрази и него, и майка му. Конавар е зла твар. Враг. Ето как Бейн си представя истината. И това го измъчва.
— И ние нищо не можем да направим, така ли?
— Не бих казала. У него има голяма сила — силата да бъде предан и да обича. Ако има добри приятели до себе си, може би ще намери своя път. Това можем да направим. Да останем негови приятели.
— Винаги ще бъда негов приятел — зарече се Бануин…
Бануин се унасяше от танца на сенките в пещерата. Погледна навън и различи силуета на Бейн, който още седеше на канарата. Надигна се сънено и се завлече при него.
— Хубава нощ — каза, когато седна на скалата до приятеля си.
— Хубава е — съгласи се Бейн. — Някои се плашат от нощта, но аз обичам тъмнината. Изглежда безкрайна и спокойна. Когато бях малък, на пет-шест, майка ми ме водеше при водопада Ригуан в топлите нощи. Плувахме на лунна светлина. Помня как мечтаех да съм риба и да си плувам вечно. Обичах тези нощи. Излизахме от водата, тя палеше огън и сядахме да изядем вечерята, която бе донесла. После винаги ми се спеше, тя ме завиваше с одеяло и ме прегръщаше, заспивах с глава в скута ѝ. Най-спокойните нощи в живота ми. Не сънувах нищо.
— Странно е, че хубавите спомени могат да натъжават — каза Бануин. — И с мен е същото, когато си спомня Големия мъж. Като малък все тичах на двора да видя дали идва да ни навести. Щом го видех, пищях от радост и търчах към него. А сега щом си спомня лицето му с онези яркосини очи, в гърлото ми засяда бучка. Толкова много неща щяха да са различни, ако не бе умрял в онази битка.