Бануин гледаше от брега. Бейн изплува три пъти, само за да се потопи отново. Накрая конят се освободи от каруцата, но беше прекалено изтощен, за да се измъкне. Бейн плуваше до него. Обърна се и кресна на Бануин:
— Недей да стърчиш като пън! В каруцата има въже!
Стреснат от яростта му, Бануин скочи от седлото и се качи на каруцата. Видя няколко сандъка и две намотани въжета. Сложи ги през рамо и се смъкна по каруцата. Подхлъзна се и малко оставаше да падне, но се хвана за наполовина скритото от водата близко колело. Каруцата се наклони. Стори му се, че ще се катурне върху него, страхът го подгони да изгази нагоре в калта. Размота едното въже и върза края на примка. Ръцете му трепереха, когато доближи хлъзгавия скат, и два пъти не успя да нахлузи примката през главата на подскачащия кон. На третия път сполучи. Примката се стегна и Бануин се напрегна да издърпа животното на сушата. Подметките му се пързаляха, останалият без сили кон се смъкна обратно и падна настрани. Един от краката му удари Бейн по главата и той извика. В следващия миг ревящата вода го понесе. След стотина крачки обаче Бейн успя да се хване за един увиснал ниско клон, измъкна се от реката и затича към каруцата. Челото му беше в кръв. Бейн изтича към коня си, яхна го, дръпна въжето от ръката на Бануин и го върза за лъка на седлото. Смуши коня си и внимателно измъкна от водата преумореното животно, което застана треперещо до тях. Бейн слезе от седлото и го погали по шията и хълбоците.
— Ти се пребори храбро — каза му тихо.
Изведнъж каруцата се откъсна от брега, превъртя се и повлече трупа на втория кон, който се бе удавил.
Бейн избърса окървавеното си чело.
— Съжалявам — промърмори Бануин. — Не се сетих да вържа въжето за седлото.
Бейн помълча, после вдигна рамене.
— Спасихме коня, така че всичко свърши добре.
Бануин огледа раната. Не беше дълбока и нямаше нужда от шевове, но кървеше обилно, а над лявото око на Бейн се издуваше голяма цицина.
В миг на безветрие слухът на Бануин долови слабичък звук и той се извъртя натам и възкликна:
— Чу ли това?
— Да. Май някой вика.
Този път думите стигнаха до тях по-ясно:
— Помощ!
Пред тях брегът се издигаше стръмно, а край водата беше пълно с камъни. Бануин хукна нагоре, стигна до ръба и се загледа надолу. Видя млада жена, вкопчена в стърчащ скален къс на трийсетина стъпки от края на водата, която се пенеше в бързеите около нея и можеше да я завлече всеки миг. После забеляза, че тя прикрепя с едната си ръка белокос мъж, който опитваше немощно да се издърпа нагоре по камъка.
Бейн се вторачи в хората долу, след това огледа брега и изсумтя.
— Не можем да свалим конете там. — И изпсува тихо.
— Какво да правим? — затюхка се Бануин.
Бейн изтича обратно към мястото, където бяха оставили въжетата, намота едно през рамо, върна се и се спусна предпазливо към водата. Бануин също се смъкна по склона при приятеля си, който вече връзваше края на въжето около кръста си.
— Не можеш да влезеш в този порой — възрази Бануин.
— А ти какво предлагаш? — Очите на Бейн блеснаха. — Може би да седнем и да ги гледаме как умират, вместо да прахосваме силите си напразно?
— Не исках да кажа това — унило отвърна Бануин. — Само казах, че не можеш да влезеш в реката. Ранен си, изтощен си от ваденето на коня. А и дори да стигнеш до тях, аз не съм толкова силен, че да издърпам и трима ви на брега.
Бейн не възрази. Разхлаби въжето и го върза около кръста му.
— Трябва да влезеш в реката нагоре по течението. Иначе ще те отнесе встрани от тях. Плувай под ъгъл. Щом ги доближиш, завърти се да опреш крака в камъка, за да не си потрошиш ребрата. — Взря се в очите на Бануин. — Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Не искам, разбира се! Но стига сме губили време.
Качиха се на бегом стотина крачки нагоре по брега. Бануин скочи в реката и Бейн започна да отпуска въжето. Бануин загребваше с ръце и риташе с крака колкото можеше по-бързо. Течението се оказа много по-буйно, отколкото очакваше. Бейн тичаше по брега, стиснал края на въжето, но още беше назад, когато Бануин видя камъните сякаш да скачат към него. Опита трескаво да се обърне, но нямаше време да протегне крака напред и се блъсна тежко. Непоносима болка обгори дясното му рамо и китката. Реката щеше да го завлече нататък, но момичето го сграбчи и това му даде време да се хване със здравата си ръка.