Обърна се рязко и влезе в дневната. Мебелите — три дивана и четири кресла — бяха докарани от Каменград. Качеството им само подчертаваше колко некадърно са измазани стените и изравнен таванът. Но нима дърводелец или зидар, който заслужава да му бъде платено за свършената работа, би пожелал да дойде тук?
На вратата се потропа и след миг влезе леко прегърбеният хирург Ралис.
— Как е той? — попита Апий и го покани с жест да седне.
Ралис се настани в едно кресло и плъзна ръка по оплешивяващата си глава.
— Треската премина. Ще оздравее. Заръчах на един слуга да го наглежда. Явно се е нагълтал с вода и някаква мръсотия в нея не е понесла добре на тялото му. Дадох му билкова отвара. Ще успокои стомаха му. Наместих костите в ръката. Счупването не е от най-тежките. Сърцето му бие добре и според мен той може да стане от леглото след ден-два.
Апий предложи на госта чаша вино и поседяха в дружеско мълчание. Познаваше отдавна стария хирург. Ралис бе участвал в три похода с него. Вършеше си работата много умело, макар и не блестящо. Апий го стрелна с поглед, щом си спомни за скандала. Ралис сам се бе преселил в този пущинак след разчулата се връзка с млад сенатор, заради която съпругата на сенатора се самоуби. Роднините ѝ убиха съпруга ѝ и пратиха наемни главорези да се разправят с Ралис. Хирургът получи вест за това навреме и успя да избяга. Но в Каменград продължиха да предъвкват клюката години наред.
— Този младеж ми се стори някак познат — каза хирургът.
Апий кимна и каза:
— Той е от смесен брак. Баща му е Бануин, Призрачния генерал.
— Гледай ти… — проточи Ралис. — Значи Бануин? Да не е станал скитащ певец или нещо подобно?
— По-точно скитащ търговец. Убили са го пердиите преди да ги разгромим преди почти двайсет години.
— И до днес говорят за него, че като пълководец е бил равен на Джасарай.
— Никой не може да се мери с Джасарай — възрази Апий, — но и Бануин си го биваше. Беше обаятелен предводител и подчинените му го обожаваха. Още по-важно беше, че имаше вроден усет за битките.
— Не се ли беше оженил за някаква робиня?
— За вещица от северните земи.
— Трудно ми е да го разбера — призна хирургът. — Можеше да се радва на власт и богатство в Каменград. А той е предпочел планините и се е събрал с дивачка. Защо ли?
— Никога няма да научим… Липсва ли ти големият град? — неочаквано попита Апий.
Ралис се засмя тъжно.
— На кого ли не липсва? Но и тук правим каквото можем. Догодина по това време улиците би трябвало да са настлани с калдъръм, а Макриос се бори да получим пари за довършване на банята до пролетта. Знам, това са дреболии. Но поне има някакъв напредък. Барус ще дойде ли тук тази година?
Апий завъртя глава.
— Повериха му командването на един източен гарнизон. Двамата с Лия ще се грижим за къщата известно време, докато решим да се заселим ли тук, или да се върнем у дома.
Погледите им се срещнаха за малко и Ралис се извърна смутено. Никой от империята не идваше на това място по собствено желание. Апий или бе останал без пари, или имаше могъщи врагове в Каменград.
— Как е животът там? — попита хирургът.
— Ври и кипи — подхвърли Апий и не добави нищо повече.
— Е, генерале, всекидневието тук не е толкова напрегнато. Нямаме Алени жреци и хората знаят, че могат да говорят спокойно и да живеят както им повелява сърцето.
— Да, това е приятно, но може би неблагоразумно — отбеляза Апий и се изправи, за да покаже, че разговорът е приключил.
Ралис също стана и се поклони.
— За мен е радост, че пак се срещнахме, генерале. Ако състоянието на твоя гост се влоши, не се притеснявай да ме повикаш по всяко време.
Апий стисна ръката му, изпрати го до вратата и се върна на балкона. В градината долу Лия се разхождаше с Бейн. Изглеждаше щастлива и безгрижна. За нея беше все едно, че са на хиляди мили от дома. Смехът ѝ натежа в душата му като оловна плоча.
В Ация нямаше Алени жреци.
Засега.
Малко след полунощ писъкът разкъса нощната тишина. Бейн се сепна пръв, скочи от леглото и изтича гол в съседната стая, където Бануин седеше на постелята и сочеше отсрещната стена. Изпищя отново. Бейн се наведе и го хвана за раменете.