— Стените оживяват! — кресна Бануин. Пот заливаше лицето му и лъщеше на лунната светлина. — Бейн, дебне те демон. Ах, виждам го, с тези лапи и нокти… Идва да те погуби.
— Ако дойде, ще го убия — зарече се Бейн. — Стига си треперил. Лягай си и заспивай.
— Бъди нащрек! И внимавай с опашката му. Ще помръдне, преди той да се хвърли върху теб.
— Добре, ще внимавам с опашката. Хайде, прави каквото ти казах. Легни.
Бануин се отпусна в ръцете му и въздъхна. Позволи на Бейн да го сложи по гръб в леглото. Клепачите му трепнаха.
— Не беше сън — каза по-спокойно. — Това е видение. Ти вървеше по… по някакви коридори, но стените бяха като живи, гърчеха се. Носеше къс меч и до тебе имаше друг мъж, по-стар. А един демон те дебнеше. — Бануин потрепери. — Страшен звяр с неимоверна бързина и сила.
— Честно казано — тихо подхвърли Бейн, — щях да се зарадвам повече, ако видението ти беше за млада красавица… не, две млади красавици, които се грижат да оздравея, след като съм убил звяра. Както и да е… Почини си.
Бануин затвори очи, дишането му стана по-дълбоко. Бейн се надигна и излезе в осветения с факли коридор. Апий стоеше там, облечен в бледосива нощница. Зад него беше Лия.
— Имал е видение — обясни Бейн.
— Да, да, ще обсъдим това сутринта — рязко отвърна Апий и застана между дъщеря си и голия Бейн.
— Какво има, Апий? — учуди се младежът. — Казах ви, че е било видение, нищо повече. И изобщо не ви е засягало.
— Лия, прибери се в стаята си! — заповяда Апий, без да се обръща към нея.
Бейн прекрачи вдясно и каза на момичето:
— Спокойни сънища!
Лия се разсмя, поклати глава и се махна от коридора.
— Ти си гол — строго каза Апий.
— И ти си гол под тази нощница — отвърна Бейн.
— Именно! Под нощницата. В цивилизованото общество се смята за… оскърбително да се размотаваш гол.
— Това пък защо?
— Защо ли? Защото… така е общоприето. Откъде да знам как възникват обичаите и традициите. Особено неприлично е мъж да се показва гол пред девствено момиче.
Бейн се ухили.
— Апий, да не ме поднасяш?
Старият мъж въздъхна.
— Не те поднасям. Ако се появиш гол по улиците на Каменград, ще бъдеш арестуван и бичуван. Ако пък застанеш в този вид пред момиче от видно семейство, или ще те обесят, или ще те изкарат на арената да се биеш за живота си. Сега отиди в стаята си, вземи нощницата, окачена на вратата, и я облечи. Имам нужда от чаша вино. И докато пийваме, можеш да ми разкажеш за това… видение.
След малко Бейн влезе в голямата стая по нощница от фин памучен плат, която му стигаше до глезените. Апий му подаде пълен сребърен бокал и двамата седнаха на балкона и се загледаха в градчето и отблясъците от луната и звездите по морските вълни.
— Защо си тръгнал към Каменград? — попита старият пълководец.
Младежът сви рамене.
— Обещах на Ворна, че ще се погрижа Бануин да стигне там невредим. Той не е боец, но неприятностите се лепят по него като мухи по кравешки говна.
— Ето още нещо, за което би могъл да помислиш — каза сърдито Апий. — Изразите, с които си свикнал. Говориш тургонски добре, но си научил и някои… интересни фрази. А сред възпитани хора е разумно да избягваш думите, свързани с телесните нужди или сношенията. Например гражданинът на Каменград не става от масата, както направи ти на вечеря, с обяснението „Отивам да пикая“. Просто се извинява и казва, че ще се върне скоро. И не си бърка в панталона, за да се почеше по слабините.
— Слабините ли? — озадачи се Бейн.
— Говоря за топките ти! — сопна се Апий.
— А-а… И кога може да се почеше?
— Когато е сам! Сега разбра ли?
Младежът кимна сговорчиво, отпи от виното и каза:
— Вие сте много чудати хора. Не ви мига окото да поробвате другите народи, да ги изтребвате, да опустошавате всички земи с войни. Засягате се обаче, че виждате нечий полов член, и не искате да се споменава за пикане. Това ли е цивилизацията? Войната, убийството и клането са на почит, но хората без дрехи ги бичувате?
Апий прихна.
— Досега не бях чувал толкова опростено изложение, но… може и да си прав за същността на нашата цивилизация — достойнство на отделния човек и завоевания като народ. Безсмислено е обаче да спорим дали това е добро или зло. По-важен е фактът, че тези закони и правила се прилагат. Бейн, трябва да внимаваш какво правиш и говориш в Каменград. Бануин ще е в друго положение. Той е син на виден гражданин и ще има препоръки от мен. Ще го приемат като свой. Но тебе ще те наблюдават много придирчиво дали се държиш като варварин.