— Толкова ми е все едно какво е било платнището, че просто нямам думи — процеди Оранус, опря лакти на бюрото и за миг стисна носа си с два пръста. — Ти познаваше ли варварина? — обърна се към курвата.
— Малко по-рано и той имаше удоволствието да се порадва на моята компания — каза тя закачливо.
— Тогава ми открадна кесията със златото — намеси се арестуваният на съвсем поносим тургонски.
— Ама че лъжец! — Гласът на жената преливаше от възмущение. — Дотук ли стигнахме — да клевети отрудена жена пред представител на закона?! — Тя се усмихна мило на Оранус. — Господине, мога да облекча главоболието ви…
— Само това ми липсва! — озъби ѝ се капитанът. — И главоболие, и някоя зараза. Ти! — Изпружи пръст към Нестар, тантурест мъж с къса мазна черна коса. Подутият му нос беше разкървавен, дясното му око почти не се виждаше заради отока. — Ти как се забърка в това?
— Ами бях долу и чух, че Рокси се разкрещя. Взех си сопата и изтичах нагоре по стълбата. Но още на прага тоя ме пресрещна и заби чело в лицето ми. Търкулнах се надолу по стъпалата. Тогава е откраднал от Рокси общите ни спестявания. — Нестар стрелна курвата си с жлъчен поглед. — И значи тоя слезе и аз извиках на моите хора да го спрат. Е, те вече не са „моите хора“. Трудно е да се намерят по-безполезни от тях. Размята ги като мухи и излезе на улицата. Вижте ги тия двамата — уж са корави. Големи юмруци, яки рамене. Заблудиха ме. А той им показа, че са си обикновени селяндури.
— Не си справедлив — обади се единият от биячите. — Тоя ни изненада.
— Не ви плащам да ви „изненадват“, тъпа главо!
Оранус плесна с длан по бюрото и стресна всички. Вдигна ръка и доближи показалеца си до палеца.
— Ей толкова остава да вкарам всички ви в килиите до сутринта. А сега може ли да чуем края на тази история преди края на годината?
— Моля за извинение, господине — каза Нестар. — След като просна на пода тия малоумници, той изтича на улицата, но за щастие там бяха неколцина войници от стражата. Те го хванаха. Сигурен съм, че опита да се сбие и с тях, господине. Така става, като позволяваме на тези варвари да идват в цивилизовани градове като нашия, ако може да си кажа мнението.
— Не може — сопна му се Оранус.
Стана и се обърна към арестанта, който седеше на нара в килията. Взря се в очите му и изведнъж се смръзна. Малко оставаше спомените да го лишат от самообладание, ръцете му затрепериха. Вдиша дълбоко, за да се овладее.
— Ти какво можеш да ми кажеш?
Младият мъж се изправи и погледна другите в стаята.
— Жената казва, че съм откраднал нейните пари. После съм избягал от кръчмата, а вашите войници са ме хванали на улицата. Така ли е?
— Да, това твърдят — съгласи се капитанът. — Е, и?
— Попитайте я колко злато има в кесията.
— Чу какво пита — подхвърли Оранус през рамо. — Какво има в кесията?
— О, към двайсет и пет жълтици — позапъна се курвата. — Може би и трийсетина. Не помня.
— Има трийсет и две златни монети, три сребърника и пет медни гроша — натърти арестантът невъзмутимо. — Не е ли страхотно, че успях да ги преброя толкова добре, докато тичах?
— Да, направо забележително — съгласи се капитанът и изгледа неприязнено курвата. — Значи ти си откраднала кесията му. Рокси, за това престъпление се полага бичуване. Петдесет удара.
— Ще повярвате на приказките на един варварин, а не на жена от града, която си плаща налозите? — развика се Рокси.
— Не на приказките му, курво! На сметките му!
— Нищо не знам за никаква кражба — разпери ръце Нестар. — В моята кръчма всичко си е по закон.
— Ясно ми е що за кръчма е твоята — промърмори Оранус, без да откъсва поглед от страхливо ококорените очи на червенокосата жена.
— Няма да издържа още едно бичуване — изхленчи тя и отстъпи заднешком към вратата. — Това ще ме довърши!
— Да беше помислила преди да му отмъкнеш кесията — троснато каза капитанът.
— Не искам да я бичуват — обади се арестантът. — Моето желание ще натежи ли на везните?
Облекчението заля Оранус като морска вълна, дори главата вече не го мъчеше толкова. Ако варваринът не искаше да обвини никого, всичко щеше да бъде забравено и в канцеларията му пак щеше да настъпи тишина. Нямаше да попълва документи, нямаше да разпитва повече. Можеше да свали нагръдника на бронята, да влезе в килията, да се излегне на нара и да затвори очи. Но изражението му остана сурово, докато гледаше ту арестанта, ту курвата.