— Да не смяташ, че нещо го заплашва? Видение ли си имала?
— Имам много видения, но нито едно не засяга моя син. Или тебе. Струва ми се, че моята обич към вас двамата пречи на дарбата. Знам обаче, че той язди на юг през земи, разкъсвани от насилие и разруха. А той не е боец. Знаеш, че съм права.
— О, да, знам. Той не е… силен — запъна се малко смутено Бейн.
— Ти си му добър приятел — засмя се Ворна. — Открай време.
Младежът се изчерви.
— Знам, че все го забърквах в неприятности, а ти все ми се караше за това.
Вещицата завъртя глава.
— Винаги ти става неудобно, когато някой те похвали. От дете си такъв.
— Твърде рядко се случваше — подсмихна се Бейн, — за да свикна. — Отиде до прозореца и отвори капаците, за да огледа хълмовете. От ковачницата на Нанкумал още се чуваха ударите на чук. — Горкият дядо — промълви той. — Първо жена му, после дъщеря му… Много мъка му се събра.
— Прости ли му? — попита Ворна.
— О, да. Не му беше леко да търпи в дома си опозорена дъщеря. Мисля си, че някак прехвърляше вината и върху мен. Но никога не се е държал зле с мен. Дори беше благ посвоему. И когато го видях да плаче след смъртта на майка ми, целият гняв се изпари от душата ми. — Бейн се обърна към Ворна с нерадостна усмивка. — Трудно е да мразиш някого, който е обичал любим за тебе човек.
— Това е ценен урок, ако наистина си го научил — подхвърли вещицата.
— Не ме бива много в уроците — призна той. — Мога да напиша името си и думата „кон“. — Върна се да седне до огнището и опря глава на облегалката. — Винаги съм харесвал тази стая. Толкова е спокойно тук.
— Разбирам те. — Ворна кимна. — Тази къща е добро място. Стените ѝ са съхранили много хубави спомени.
Младежът седна по-изправено на креслото.
— Останах три нощи в старата ти пещера. Преследвачите ми загубиха дирите. Колко дълго живя там?
— Двайсет и пет години.
— Аз вече се побърквах на четвъртата сутрин. Как си издържала в толкова усамотено място?
— Тогава бях друга. Млада и озлобена.
— Там си спасила живота на Конавар. Все си мислех за това, докато се крих в пещерата.
— Ако не го бях направила, ти нямаше да се родиш — напомни вещицата. — И аз нямаше да се омъжа за бащата на Бануин. Значи и Бануин нямаше да се роди. Какъв щеше да бъде светът без вас двамата?
— По-скучен — отвърна Бейн, но усмивката му изчезна. — Разкажи ми за Конавар и мечока.
— Какво искаш да чуеш? Всички знаят тази история.
— Така е. Но вярно ли е всичко това? Наистина ли се е опълчил на звяра, за да спаси своя сакат приятел? Или е имало друга причина?
— Нямаше друга причина. Опитал се да носи Риамфада, за да го спаси от опасността, но мечокът ги настигал. Затова оставил приятеля си на земята и се изправил срещу мечока само с кинжал в ръка. Тогава беше с две години по-млад, отколкото си ти сега. — Ворна въздъхна. — Бейн, не ме гледай с такова разочарование. Нима би искал баща ти да е страхливец?
— Може би. Всъщност не знам. Където и да отида, все разказват легенди за него. Битката срещу Морските разбойници, атаката на Железните вълци, които разбили армията на Каменград на Когдънското поле, обсадата на Хълма. Великият Конавар! Героят! И как е могъл такъв герой да зареже майка ми? Как е могъл да остави сина си да порасне без него, без поне веднъж да прояви привързаността на баща?
Ворна си пое дъх, преди да каже:
— Дали не е по-добре да попиташ него?
— Може и да го попитам някой ден.
Тя долови мярналата се по лицето му тъга. „Толкова си млад. Съвсем доскоро беше момче.“ Друг страх се надигна в нея.
— Какво ще правиш сега?
— Да правя ли? Ами ще разигравам преследвачите до премала, преди да ме догонят.
Зъбите му лъснаха в усмивка, но Ворна не отместваше поглед от очите му.
— Говори правдиво с мен — тихо помоли тя. — Какво си намислил?
— Ворна, нищо не съм намислил — въздъхна той. — Според тебе майка ми харесваше ли ме?
— Що за приказки?! Разбира се, че те харесваше. Защо ти хрумна да ми задаваш такъв въпрос?
— Понякога ме гледаше чудато, после се разплакваше и казваше да ѝ се махна от очите. Веднъж дори ми натякна, че аз съм бил причината за нейните страдания.
— Е, да, понякога говореше, без да мисли — призна Ворна. — Но не си ти причината, Бейн. И Конавар не е. Всички сме жертви на своята същност. Ариан не беше безупречна. Но тя те обичаше. Знам, че беше така. А ти знаеш, че не бих те излъгала.
— Знам. Вчера видях Паракс — онзи стар ловец. Кралят го изпратил да ме намери.