— Торнтън! — извика.
Икономът се появи за секунди.
— Веднага да се приготви топла вана. В стаята ми.
— Да, милорд, веднага, милорд. — Торнтън се обърна към мисис Крейн, икономката, която беше дошла след него във вестибюла.
Преди да каже и дума, тя кимна и забърза нагоре по стълбите.
Джон взимаше стълбите възможно най-бързо, като със здравия си крак прескачаше по две стъпала. Пробяга по коридора, нежно притиснал Бел до гърдите си.
— Почти стигнахме, любима — прошепна. — Ще се стоплиш, обещавам.
Главата й помръдна леко. Джон се надяваше, че тя го бе чула и кимаше, но имаше лошото чувство, че движението се дължеше на бързането му по стълбите. Когато стигнаха стаята, две прислужници припряно пълнеха ваната.
— Загряваме водата колкото можем по-бързо, милорд — съобщи едната, покланяйки се набързо.
Джон кимна рязко и положи Бел на хавлията, която беше поставена върху леглото му. Косата й се свлече от лицето и разкри грозна лилава подутина върху челото. Джон усети как остава без дъх, докато в тялото му се разля невъобразим гняв — към какво точно, той не беше сигурен, най-вероятно към самия него.
— Джон? — повика го тя със слаб гласец и припърхващи мигли.
— Тук съм, любов моя. С теб съм.
— Чувствам се много, много особено. Студено ми е, но и не ми е. Мисля, че… мисля, че… — Бел щеше да каже „умирам“, но последната й мисъл преди да изгуби съзнание беше, че не иска да го тревожи.
Джон изруга под нос, защото веднага забеляза, че тя изпада в безсъзнание. Вкочанените му, но сигурни пръсти, бързо се заеха със замръзналите копчета на наметалото й за езда.
— Бел, не ме напускай! — извика той. — Чуваш ли? Не можеш да ме напуснеш сега!
Мисис Крейн нахлу в стаята с две кофи димяща вода.
— Милорд? — обърна се към него тя. — Сигурен ли сте, че е редно? Тоест, може би по-добре жена да…
Той се обърна към нея и заяви рязко:
— Тя ми е съпруга. Аз ще се погрижа за нея.
Мисис Крейн кимна сковано и излезе от стаята.
Джон се върна към копчетата на Бел. Когато приключи, издърпа двете страни на жакета назад и измъкна ръцете й от него. Извини й се тихо и разкъса долната й риза по протежение на торса. Както беше залепнала върху тялото й, щеше да отнеме твърде много време да я съблече. А и по този начин не се налагаше да я вдига от леглото.
Безмълвно положи ръка на ребрата й. Кожата й бе бледа и лепкава. С нов страх в сърцето Джон удвои усилията си и я измъкна от прогизналата й фуста. Когато остана гола в ръцете му, я отнесе до горещата вана, която бе почти пълна. Коленичи и топна пръст във водата. Намръщи се. Беше малко по-гореща, отколкото трябваше, но той не беше сигурен дали има време да чака да се охлади. Надявайки се всичко да е наред, той я положи във ваната.
— Ето така, любов моя. Нали обещах, че ще те стопля.
Тя не реагира на горещината.
— Бел, събуди се — извика той, разтърсвайки тънките й рамене. — Не може да спиш, преди да си се стоплила.
Бел промърмори нещо неразбираемо и го отпъди с ръка.
Джон прие това своенравие за добър знак, но все пак смяташе, че трябва да я събуди. Отново я разтърси и когато това не свърши работа, направи единственото друго нещо, което му хрумна. Натисна главата й под водата.
Бел се изправи, плюейки вода, и за няколко секунди очите й напълно се проясниха.
— Какво за бога?! — изкрещя тя.
— Само да те сгрея, мила — отвърна Джон с усмивка.
— Ами не се справяш много добре. Замръзвам.
— Бързам, колкото мога.
— От водата ме боли.
— Боя се, че с това не мога да ти помогна. Малко ще ти щипе, докато се сгряваш.
— Твърде е гореща.
— Не, мила, ти си твърде студена.
Бел замърмори уморено като дете. След това погледна надолу, видя големите ръце на Джон, които нежно разтриваха голата й кожа, и припадна.
— Всемогъщи боже — викна Джон. Тя отново бе изгубила съзнание и ако я оставеше дори за миг, със сигурност щеше да се удави. — Торнтън!
Торнтън, който услужливо кръжеше пред вратата, се яви веднага. Съзря голата млада благородничка във ваната, преглътна притеснено и се обърна с гръб.