Выбрать главу

Тя протегна ръка и я сложи върху неговата.

— Благодаря ти, че се грижи за мен.

— Бел — изтърси той, — обичам те.

Тя се усмихна.

— Знам. И аз също те обичам.

Той вдигна ръката й, приближи я до устните си и я целуна пламенно.

— Все още не мога да повярвам, че наистина е така… — Когато видя, че тя ще го прекъсне, той сложи ръката си нежно върху устата й. — … но това ми дава повече радост, отколкото някога съм мислел, че е възможно. Повече радост, отколкото си мислех, че въобще съществува на този свят.

— О, Джон.

— Ти ми помогна да простя на себе си. Това се случи, когато разбрах, че няма да умреш, когато осъзнах, че съм спасил живота ти. — Той замълча, изражението му беше замаяно, сякаш все още не можеше да повярва на чудото, което се бе случило в тази стая. — И тогава узнах.

— Узна какво?

— Че съм платил дълга си. Живот за живот. Не можах да спася Ана, но спасих теб.

— Джон — каза тя нежно, — спасяването на живота ми не поправя онова, което се е случило в Испания.

Очите му се впиха ужасено в нейните.

— Няма нужда да го поправя. Кога ще приемеш, че не си виновен? Измъчваш се в продължение на пет години и всичко това, заради действията на друг човек.

Джон се втренчи в нея. В тези блестящи сини очи. И за първи път започна да осмисля думите й.

Тя стисна ръката му.

Той най-накрая мигна.

— Може би истината се крие някъде по средата. Да, предполагаше се, че трябва да я пазя и се провалих в това. Но не съм я изнасилил аз. — Той поклати глава и гласът му стана по-силен. — Не бях аз.

— Сърцето ти вече е свободно.

— Не е — прошепна той. — Твое е.

Глава двадесет и втора

Джон дръпна озлобено шалчето си.

— Това е глупаво, Бел — изсъска той.

— Глупаво. — Съпругата му пристъпваше на пръсти около камериера му, който изпусна агонизиращ стон, когато видя как грижливо оформеното от него шалче, беше съсипано. — Колко пъти трябва да говорим за това? Казах ти, че няма никакъв начин да се измъкнем от ходенето у Тъмбли тази вечер. Майка ми ще ми откъсне главата, ако не си покажа лицето пред цялото общество, както му е редът за една омъжена дама.

Джон освободи камериера си с рязко кимване, защото искаше разговорът да продължи насаме.

— Именно, Бел. Сега си омъжена дама. Вече не е нужно да се подчиняваш на всяко нареждане на родителите ти.

— О, значи сега, вместо да следвам нарежданията на родителите ми, да следвам твоите. Е, извини ме, че не скачам от радост.

— Не бъди саркастична, Бел. Не ти подхожда. Просто исках да кажа, че вече не е нужно да правиш това, което ти наредят твоите родители.

— Опитай се да кажеш това на майка ми.

— Ти си голяма жена. — Джон отиде до огледалото и започна да завързва наново шалчето си.

— Имам новини за теб. Родителите не престават да бъдат такива, когато децата им се оженят. И особено майките, не спират да бъдат майки.

Джон подръпна плата погрешно и изруга.

— Трябваше да го оставиш по начина, по който го бе оформил Уитли. Мисля, че изглеждаше доста елегантно.

Джон й хвърли поглед, който ясно казваше, че не го интересува.

— Погледни го от тази страна — продължи Бел, докато приглаждаше полите си, така че да не се намачкат, докато сяда на леглото. — Родителите ми все още те опознават. Ще станат подозрителни, ако откажем да бъдем видени публично заедно. Не искаш да си скаран със сватовете си през останалата част от живота ти, нали?

— Не искам също и да бъда мъртъв.

— Това дори не беше забавно, Джон. Предпочитам да не се шегуваш по този начин.

Джон остави шалчето за миг и се обърна, така че да погледне жена си в очите.

— Не се шегувам, Бел. Тази вечер ще бъде пълно с хора. Нямам никаква представа как ще успея да опазя дори един от нас двамата.

Бел прехапа устната си.

— Алекс и Дънфорд ще бъдат там. Сигурна съм, че те ще ни бъдат от огромна помощ.

— Убеден съм, че ще е така. Но това не гарантира нашата безопасност. Не виждам защо просто да не кажеш истината на родителите си.

— О, това ще им създаде страхотно впечатление за теб — заяви Бел саркастично. — Те просто ще те обикнат, веднъж щом разберат, че си изложил живота ми на опасност. — Когато Джон се намръщи, тя добави: — Неволно, разбира се.

Джон най-накрая се отказа от опита да оформи шалчето си и извика: