— Ранена ли си? — попита той настоятелно.
— Добре съм, добре съм. Просто… Оох!
Те се залюляха малко и след това залитнаха наляво.
— Какво, по дяволите, става? — попита Алекс и се премести от мястото си пред Ема към прозореца.
— Алекс, недей — извика Ема, — ако се преобърнем ще бъдеш смачкан!
Младият мъж неохотно се отдръпна навътре.
Не се усещаше да са в някаква екстремна опасност. Каретата се поклащаше и накланяше, но по начин, който по-скоро би могъл да бъде описан като слаб. После, сякаш изпускайки въздишка на облекчение, тя изскърца шумно. Но след това се катурна наляво и се настани на склона, което накара всички да се преметнат към едната й стена.
Когато най-накрая стана ясно, че повече няма да се движат на другаде, Бел изпрати тиха благодарствена молитва, за това, че беше на върха на купчинката и се зае да развива ръката си от врата на Алекс.
— Изглежда — каза тя, когато пропълзя до прозореца, — че сме заседнали срещу дърво. Ето защо не сме се преобърнали напълно.
— Ауу — простена Ема. — Проклетите ти остри колене, Бел. Внимавай къде стъпваш.
— Много съжалявам. Доста е тясно тук. Всички ли са добре? — Тя погледна под себе си. — Къде е Дънфорд?
— Ммъ-ъпф гръ-бвъ.
Очите на Бел се разшириха. Нима беше под всички тях? Това едва ли бе много удобно.
— Аз, ъъ, ще сляза веднага. Мисля, че трябва да излезем през горната врата. Ако отворим тази, ще паднем и ще си ударим главите. — Тя отново погледна през прозореца. — Всъщност дори не мисля, че вратата ще се отвори достатъчно широко, за да можем да излезем от нея. Дървото е блокирало пътя.
— Просто го направи, Бел — каза Алекс с усилие.
— Джон, добре ли си? Не казваш нищо.
— Добре съм, Бел, просто дребно неудобство. Има трима души над мен.
— Въс-мпф бъф-кхъ — чу се елегантният язвителен отговор на Дънфорд.
Бел погледна разтревожено надолу към заплетената купчина от гневни тела и запълзя в другата посока, игнорирайки честите стенания на Ема от болка и възмущение. Полите й продължаваха да се оплитат около нея, затова тя най-накрая се отказа от всички претенции на благоприличието и ги вдигна над коленете си. След това продължи да се изкачва малко по малко по наклонената седалка на каретата, докато най-накрая се доближи до дръжката на вратата.
— Почти я стигнах… ето. Сега, ако мога само да я тласна навън.
Бел завъртя дръжката и бутна вратата. Но гравитацията играеше срещу нея и печелеше. Всеки път вратата се връщаше обратно към нея.
— Ужасно съжалявам, но се нуждая от по-голям замах. Ще трябва да се изправя. — Тя се повдигна от седалката и сложи десния си крак долу върху най-близкия предмет, който се оказа главата на Алекс. Ема се разкикоти тихо и звукът накара Бел да се обърне. — Нещо не е наред ли?
— Нищо. — Това дойде от Алекс и бе изречено с тон, който ясно казваше „Действай“.
Бел натисна дръжката отново и бутна вратата с цялата сила, на която бе способна. Този път тя премина критичната точка и се отвори.
Младата жена възкликна радостно и се покатери отново върху седалката на каретата, за да може да мушне главата си през отвора.
— О, здравейте, Ботъмли — изчурулика тя, когато позна кочияша на Алекс и Ема. — Какво се случи?
— Колелото направо се отдели, милейди. Нямам никаква идея какво стана.
— Хмм, това е много странно.
— Ако не възразяваш, би ли продължила разговора си по-късно — каза Джон от средата на купчинката, — бихме искали да излезем от каретата.
— Оу, съжалявам. Ботъмли, ще ме хванеш ли като се плъзна надолу? — След като той кимна, тя се покатери през отвора и се плъзна по стената на каретата. — Изчакай там Ема. Мисля, че тя е следващата. — Бел хвърли поглед наоколо, за да огледа щетите. Лявото колело се бе отделило напълно и търколило надолу по улицата, където група таралежи вече го бяха набелязали като свое.
— Какво виждаш? — Ема заобиколи каретата.
— Изглежда сякаш някой просто е разхлабил колелото. Не се вижда нещо да е отрязано или трайно повредено.
— Хмм. — Ема вдигна полите си и се наведе да погледне.
— Би ли се отдръпнала от улицата? — Алекс беше следващият, който излезе от каретата и той също искаше да изследва щетите.
Той пъхна ръка под тази на жена си и я дръпна нагоре.
— Изглежда имаме доста вежлив нападател — каза Ема. — Или това, или някой, който не знае как да използва трион.