— Добър вечер, лорд Блекууд, лейди Блекууд — каза Спенсър подигравателно.
— Какво, по дяволите, искаш? — избухна Джон. Беше му нужен целия самоконтрол, за да не се нахвърли върху Спенсър точно тук в залата и после да обвие ръцете си около гърлото му.
— Хайде сега, Блекууд, защо така грубо? Просто дойдох да поздравя теб и съпругата ти. Това се предполага, че трябва да се прави на такива събития, нали? Разбира се, паметта ми може да ме лъже. Измина толкова време, откакто за последно бях на лондонски бал. Бях извън страната, както знаеш, за продължителен период от време.
— Какво искаш?
— От много време не съм танцувал. Надявах се лейди Блекууд да ми окаже честта.
Джон дръпна Бел по-близо до себе си.
— Категорично не.
— Това трябва да го реши дамата, не мислиш ли?
Бел преглътна, в опит да навлажни гърлото си, което изведнъж бе станало доста сухо.
— Поканата ви е много мила, мистър Спенсър — успя да каже тя. — Но се опасявам, че реших да не танцувам тази вечер.
— Наистина ли? Колко странно. — Сребристосините очи на Спенсър заблестяха злобно.
— От уважение към съпруга ми — скалъпи тя. — Той не танцува, както знаете.
— О, да, той е сакат. Често го забравям. Но не мисля, че това трябва да ви спира да се забавлявате. — Той пристъпи напред и пристисна револвер към корема на Джон, като го натисна силно навътре, за да извади въздуха от тялото му.
Бел погледна надолу. Стомахът й се обърна от ужас и за миг си помисли, че ще повърне насред балната зала.
Приемът беше пренаселен, много пренаселен. Никой нямаше да забележи, че един от гостите току-що е извадил оръжие срещу друг. Ако тя изпищи, Спенсър със сигурност ще простреля Джон преди някой да успее да вземе оръжието му.
— Много бих се радвала да танцувам с вас, мистър Спенсър — прошепна тя.
— Не, Бел — каза Джон с нисък глас.
— Съпругът ми — опита се да се пошегува тя, — е много ревнив. Не обича да танцувам с други мъже.
— Мисля, че този път няма да има нищо против. — Спенсър прибра оръжието обратно, дръпна ръката на Бел и я поведе към дансинга. Джон остана вцепенен на мястото си и започна да си поема въздух. Ръцете му се свиха в юмруци, но той не почувства болката от натиска на ноктите, които се забиха в дланите му.
Цялото му внимание, цялата му енергия и душа бяха фокусирани върху двете руси глави на дансинга. Спенсър нямаше да я нарани, той знаеше това. Поне не и в средата на претъпкана бална зала. Ако нещо се случеше с Бел пред толкова много свидетели, Спенсър никога нямаше да получи възможност да премахне истинската мишена. А Джон знаеше, че той го иска мъртъв.
— Какво стана? Защо Бел танцува с него?
Джон се обърна и видя Ема. Страхът и тревогата ясно личаха на лицето й.
— Той насочи пистолет към мен и помоли Бел да танцуват.
— Някой видя ли? — попита Алекс.
Джон поклати глава.
— По дяволите. Ще бъде по-добре, ако имаме свидетел извън семейството. — Алекс грабна ръката на Ема. — Ела, скъпа, ние също ще танцуваме.
С голяма скорост и не толкова голяма грация, херцог и херцогиня Ашбърн си пробиха път между танцуващите.
— Какво искате? — прошепна Бел. Краката й механически следваха стъпките на валса.
Спенсър й отвърна с широка усмивка.
— Само удоволствието от това да бъда във вашата компания, милейди. Толкова ли е невероятно за вас?
— Да.
— Може би просто искам да се запозная с вас. В края на краищата, съдбите ни, как да кажа… се преплетоха.
Бел почувства как в нея нараства гняв, много по-бързо от страха.
— Бих оценила жеста ви, ако ги отплетете.
— О, планирам да го направя, не се притеснявайте. Тази вечер, ако всичко върви добре.
Бел стъпи върху крака му и после се извини мило. Тя видя, че Алекс и Ема танцуват точно зад Спенсър и си отдъхна малко, защото се почувства много по-сигурна в присъствието им.
— Но трябва да призная — продължи Спенсър, — извънредно много се наслаждавам на изражението върху лицето на съпруга ви. Не мисля, че той се радва на гледката да ви вижда в ръцете ми.
— Предполагам, че не. — Бел стъпи върху крака му и този път натискът бе толкова силен, че накара Спенсър да направи гримаса.
— Изглеждате ми много хубаво девойче — каза той, като отново игнорира погрешната й стъпка. — Простете за неудобството, което ще ви причиня, като убия съпруга ви, но просто няма какво да се направи по въпроса.