Мили боже, помисли си Бел, мъжът несъмнено бе луд. Тя не можа да измисли какво да каже, затова смачка крака му със своя отново, но този път със значителна сила.
— Виждам, че приказките за вашата грациозност са силно преувеличени — бе предизвикан да каже най-накрая Спенсър.
Бел се усмихна сладко.
— Не бива да вярвате и на половината от това, което обществото казва. О, боже, нима танцът свърши? Трябва да тръгвам.
— Не бързайте толкова. — Той я сграбчи за ръката. — Опасявам се, че все още не мога да ви пусна.
— Но танцът приключи, сър. Благоприличието изисква…
— Млъкни! — избухна Спенсър. — Ще те използвам, за да вкарам съпругът ти в някоя отдалечена стаичка. Няма да го убивам в претъпкана бална зала. Никога няма да успея да избягам.
— Ако го убиеш, никога няма да ти се размине — изсъска Бел. — Твърде много хора знаят, че го искаш мъртъв. Ще бъдеш арестуван в рамките на няколко минути. А дори и да не бъдеш, никога повече няма да си в състояние да покажеш лицето си в Англия.
— Тъпа женска. Наистина ли мислиш, че смятам, че мога да убия благородник и после да си заживея свободно и щастливо? Бях в изгнание в продължение на пет години. Свикнал съм. Да заема мястото си в обществото би било хубаво, но повече предпочитам да получа отмъщението си. Сега ела с мен. — Той дръпна силно ръката й и я забута към набор от врати, които водеха към останала част от къщата.
Бел реши да действа напълно инстинктивно. Той нямаше да я нарани сега. Не й преди да има Джон. Тя издърпа ръката си от хватката му и се затича обратно към съпруга си, който вече напредваше към нея.
— Бързо, трябва да се измъкнем от него. Той е луд!
Джон сграбчи ръката й и се вмъкна в тълпата от хора. Бел погледна зад себе си. Спенсър скъсяваше разстоянието помежду им. Алекс и Ема бяха зад него, но като двойка, те не можеха да се движат толкова бързо, както той го правеше сам.
— Движим се бавно — каза Бел разтревожено. — Ще ни хване преди да стигнем до вратата.
Младият мъж не отговори. Той усили темпото и кракът му протестира болезнено при това мъчение.
— Джон, не сме достатъчно бързи. Трябва да стигнем там. — Бел посочи вратите, които извеждаха от балната зала. Между двама им и средствата им за бягство имаше стотици танцуващи лордове и дами.
— И как предлагаш да стигнем до там? С танц ли?
Бел примигна.
— Ами да! — Със сила, родена от ярост и ужас, тя дръпна Джон, за да го накара да спре, сложи ръка на рамото му и започна да танцува валс.
— Да не си полудяла, Бел?
— Просто валс. И ще ни изпроводи от залата. Ще бъдем там за нула време. Дори Спенсър няма да посмее да изтича през дансинга.
Джон застави осакатения си крак да се движи и бавно започна да танцува, като с всяка следваща стъпка си проправяше път през залата.
В припряността си Бел заби пръсти в рамото му, докато се опитваше да го изтласка още по-напред.
— Ще ме оставиш ли аз да водя? — изсъска той и след миг, когато се блъснаха в друга двойка добави: — Много съжалявам.
Тя проточи врат.
— Виждаш ли го?
— Опитва се да мине по периферията на залата. Никога няма да ни настигне. Превъзходен план, любов моя.
Те се завъртяха трескаво, а движенията им станаха необуздано неуместни и напълно извън такта, но няколко минути по-късно, стигнаха до другия край на залата.
— Какво ще правим сега? — попита Бел.
— Ще те заведа у дома. После отивам при властите. Трябваше да го направя много отдавна, но не мислех, че могат да сторят нещо срещу словесни заплахи. Обаче оръжие в стомаха… това трябва да го вкара в затвора, поне за известно време.
Тя кимна и го последва към вратата.
— Мога да бъда твой свидетел. И съм сигурна, че Алекс, Ема и Дънфорд могат да свидетелстват. — Тя въздъхна облекчено, доволна, че Джон не възнамерява да раздаде правосъдие със собствените си ръце. Ако убиеше Спенсър, щяха да го обесят.
Току-що бяха излезли на хладния нощен въздух, когато Дънфорд внезапно се появи пред тях.
— Чакайте — извика той и спря да си поеме дъх. — Хванал е майка ти, Бел.
— Какво? — Кръвта се оттегли от лицето й. — Как?
— Нямам представа, но го видях да напуска залата заедно с нея преди няколко минути и я държеше много близо до себе си.
— О, Джон, трябва да направим нещо! Сигурно е много уплашена.
— Не мога да се сетя за някой по-умел от майка ти — каза Джон, опитвайки се да я накара да се успокои. — Тя вероятно вече го е вързала и очаква до няколко минути да се появи полицията.