Среднощен танц

Джон погледна надолу към нея. На светлината на свещите лицето й блестеше от любов и преданост и той осъзна, че не би могъл да й откаже нищо.

— Ако ти обещая да ти напиша поема, ти ще ми обещаеш ли, че ще ми позволиш да те целувам безразсъдно, когато пожелая?

Бел се изкикоти.

— Ти вече го правиш.

— Но във всяка стая ли? Ще мога ли да го направя в кабинета си или в твоята дневна и в зеления салон, и в синия салон, и…

— Спри! Спри! Умолявам те. — Засмя се тя. — Коя стая е зеленият салон?

— Онази с изцяло синята мебелировка.

— Тогава кой е синият салон?

Джон се намръщи.

— Не знам. — Бел прикри усмивката си. — Но може ли да те целуна в него?

— Предполагам, но само ако ме целунеш сега.

Джон изръмжа от удоволствие.

— На вашите заповеди, милейди.

Няколко дни по-късно Бел прекара следобеда във всекидневната си стая в четене и писане на писма. Двамата с Джон се надяваха да могат да отидат в Уестънбърт, за да посетят Алекс и Ема, но лошото време бе сложило край на плановете им. Бел седеше на бюрото си и гледаше как дъждът се излива по прозорците, когато Джон влезе с ръце, мушнати по момчешки в джобовете.

— Каква приятна изненада — каза тя. — Мислех, че си се зачел в онези инвестиционни документи, които ти изпрати Алекс.

— Липсваш ми.

Бел се усмихна.

— Може да донесеш документите и да ги четеш тук. Обещавам ти да не те разсейвам.

Той я целуна по опакото на ръката й.

— Самото ти присъствие ме разсейва, любов моя. Няма да успея да прочета и дума. Обеща ми, че ще мога да те целувам във всяка стая от къщата, не си забравила нали?

— Като говорим за това, нямаше ли да ми напишеш любовна поема в замяна?

Джон поклати глава невинно.

— Не мисля.

— Много ясно си спомням частта относно поемата. Може би трябва да огранича целувките ти до стаите на горния етаж.

— Играеш мръсно, Бел — обвини я той. — Тези неща отнемат време. Да не мислиш, че Уърдсуърт просто изважда по някоя поема, когато му я поискат? Аз мисля, че не. Поетите работят върху всяка дума. Те…

— Написал ли си нещо?

— Е, започнах една поема, но…

— О, моля те, моля те, нека я чуя! — Очите на Бел светнаха от очакване и Джон си помисли, че тя изглежда точно като петгодишно дете, на което току-що му бе казано, че ще да получи допълнителен бонбон.

— Добре — въздъхна той и заговори:

„Красива е моята любима, когато златните й хубави коси от вятъра свободен и неудържим са уловени. Красива е, когато страните й поруменяват като рози нежни и очите й с огъня на любовта са запламтели.“

Бел присви очи.

— Ако не се бъркам, някой беше написал това няколко века по-рано от теб. Спенсър, мисля. — Бел се усмихна и вдигна книгата, която четеше. „Събрани стихове на Едмънд Спенсър“. — Щеше да се измъкнеш с това около час по-рано.

Джон се намръщи.

— Щях да го напиша, ако той не го беше измислил първи.

Бел чакаше търпеливо.

— О, както искаш. Ще ти изрецитирам моя поема. — Той прочисти гърлото си и каза: — „Тя иде като нощ красива…“

— За бога, Джон, вече си пробвал с тази.

— Така ли? — промърмори той. — Правил ли съм го?

Тя кимна.

Той си пое дълбоко дъх.

— „Палата на насладите безбройни в Ксанаду издигна Кубла хан…“13

— Ужасен си, Джон.

— О, в името на божията любов, Бел, ще ти прочета моята. Но те предупреждавам, че е, ами, тя е… О, сама ще видиш. — Той бръкна в джоба си и извади сгънат лист хартия. От мястото, където седеше, Бел можеше да види, че листът беше щедро набразден от задрасквания и тежки редакции. Джон прочисти гърлото си и вдигна поглед към нея.

Бел се усмихна окуражително. Той отново прочисти гърлото си:

„Очи, сини като небето има моята любима. А сияйната й усмивка незабравима, щом видя, започват в мен копнежи да бумтят и жадувам да й подаря целия свят. А когато се сгуши в ръцете ми, усещам докосването й със сърцето си. И за сетен път осъзнавам в тозчас, колко много я обичам аз. Моят свят се преобърна напълно. От звездни целувки, слънчеви прегръдки и един среднощен танц.“

13

Цитат от поемата „Кубла Хан“ на Самюъл Тейлър Колридж, написана през 1797 г. и публикувана през 1816 г. превод Светлана Комогорова. — Б.пр.