Джон погледна към нея и в очите му се четеше колебание.
— Иска още малко работа, но мисля, че повече от римите ми се получиха правилно.
Бел вдигна очи към него. Долната й устна трепереше от вълнение. Колкото на поемата му й липсваше грация, толкова преизпълнена с дълбочина и смисъл бе. Това, че се беше трудил над задача, за която очевидно нямаше способности, само защото тя го бе помолила, беше… Тя не можа да се спре, започна да подсмърча и по бузите й се стекоха едри сълзи.
— О, Джон. Трябва наистина много да ме обичаш.
Джон тръгна към нея, притегли я към себе си, за да я изправи и я притисна в обятията си.
— Обичам те, любов моя. Повярвай ми, наистина много те обичам!