— Вашата прислужница е в кухнята. Вие сте тук в тази стая. Сама. С мен.
Устата на Бел се отвори и затвори няколко пъти преди тя да успее да проговори.
— Е… да, разбира се… но…
Джон се вторачи в нея, като си мислеше, че не иска нищо повече от това да се наведе и да целуне тези меки устни, които се отваряха и затваряха с такъв ужас. Той тръсна глава леко, за да прогони мисълта.
Въздържай се, Джон — предупреди го вътрешният му глас.
— Извинявам се — внезапно каза той. — Със сигурност не исках да ви карам да се чувствате неудобно. Просто е твърде необичайно за млада дама да направи посещение без придружител при ерген.
Бел се усмихна дяволито, неговото извинение някак си успокои напрежението й.
— Аз самата съм до известна степен необичайна.
Джон не се усъмни в това нито за миг. Той погледна към веселото й изражение и се зачуди, дали преднамерено беше дошла да го измъчва.
— Освен това — продължи Бел, — не мислех, че сте човек, който чак толкова много се придържа към етикета.
— Не съм — подчерта той. — Обаче повечето млади дами са.
Един прислужник донесе чай и кафе и Бел бързо предложи да налее.
Тя му подаде чаша с кафе и енергично разбърка малко чай за себе си, като бъбреше през цялото време.
— В областта ли сте израснал?
— Не.
— Добре тогава, къде сте отраснал’?
— Шропшир.
— Колко прекрасно.
Джон издаде звук, който беше опасно близо до сумтене. Бел повдигна вежди и продължи.
— Аз съм от Лондон.
— Колко прекрасно.
Бел сви устни при саркастичния му коментар.
— Разбира се, имаме къща в Съсекс, но съм склонна да мисля за Лондон като за дом.
Джон взе кифличка и обилно я намаза с ягодово сладко.
— Колко жалко за вас.
— Не харесвате ли Лондон?
— Не особено.
— Оу. — И какво друго се предполага, че трябва да каже, зачуди се Бел. Мина цяла минута и тя мъчително осъзнаваше спекулативните и развеселени погледи, които Джон хвърляше в нейна посока.
— Добре — каза най-накрая тя. — Виждам, че не сте ме излъгали вчера.
Този коментар грабна вниманието на Джон и той погледна въпросително.
— Наистина сте ужасен във воденето на учтиви разговори.
Той се изсмя шумно.
— Едва ли някой може да ви обвини, че не сте проницателна, милейди.
Бел подмина коментара, без да е напълно сигурна, че е бил замислен като комплимент. Докато го разглеждаше, тя си спомни разговора от вчера. За момент поне те се наслаждаваха на компанията си. Дискутираха Шекспир и да, дори малко, се пошегуваха един с друг.
Тогава той беше различен, почти като момче. Така беше, докато не вдигна отново защитата си. Бел имаше чувството, че някой беше наранил този мъж много лошо в миналото. Обаче това не означаваше, че тя ще му позволи да я оскърбява.
Тя усещаше нещо специално в него, нещо рядко и бляскаво и много, много добро. И може би всичко, от което се нуждаеше той, бе това да му се напомни. Тя не виждаше причина да не хвърли предпазливостта на вятъра и да се опита да се сприятели с него, въпреки всички пречки, които той хвърляше на пътя й. Като кръстоса ръце, тя каза:
— Може да говорите с този арогантен тон, но това няма да мине.
Джон повдигна вежди.
— И защо?
Бел прямо заяви:
— Вие ме харесвате.
За голямо смайване на Джон, чашата му с кафе потрака шумно в чинийката си.
— Какво казахте?
— Вие ме харесвате. — Бел наклони глава, като в момента доста приличаше на котка, която току-що бе излапала много голяма купа със сметана.
— И мога ли да попитам, как стигнахте до това заключение?
— Просто го твърдя.
На върха на езика му беше да я попита, дали също така бе осъзнала, че той я желае много силно. Можеше ли да каже това? Вероятно. Той самият беше доста изненадан от силата на реакцията си към нея. Вчера, тя изглеждаше прекрасно, докато седеше под неговото дърво, но днес, за все още леко сънливите му очи, тя изглеждаше като богиня.
— Не изглеждате толкова впечатлен от моето проникновение — духовито отбеляза Бел.
Богиня, която остроумничи.
— Вие — твърдо каза той, — трябва да бъдете натупана здраво.
— Надявам се, че нямате намерение да търсите камшик за езда сега. Аз много държа на задните си части. — Мили боже, зачуди се Бел, кога съм станала толкова дръзка? Тя погледна към вбесеното му лице.