Выбрать главу

Предателският ум на Джон реши, че щеше много, много да му хареса да държи задните й части и тогава неговото още по-предателско тяло реагира бурно на мисълта. Какво за бога си мислеше това момиче? Да подтиква един мъж по този начин. Все пак не можеше да отрече, че думите й звучаха правдоподобно. Той доста я харесваше. Като се опита да насочи разговора далеч от опасните води, той каза преднамерено бавно:

— Права сте. Не съм много добър във воденето на учтив разговор.

Бел разбра намека. Тя се усмихна чаровно и каза:

— Не бих се притеснявала твърде много. Все още тая надежда за вас.

— Представете си моето облекчение.

— Тази надежда се стопи на секундата — каза тя през стиснати зъби.

Джон я огледа, докато дъвчеше хапка от кифличката. Някак си тя успяваше да изглежда сладка и същевременно съблазнителна.

Бог да му е на помощ, тя вече пробиваше защитата му, която беше издигнал около себе си преди години. И със сигурност не заслужаваше държанието, което й поднасяше. Той преглътна храната си, бавно и преднамерено избърса устата си със салфетка, стана и й подаде ръка.

— Ще ми позволите ли да започнем наново тази сутрин? — каза той изискано и подигна ръката й до устните си. — Боя се, че станах с краката нагоре.

Сърцето на Бел леко подскочи от усещането на устните му, които погалиха кокалчетата й.

— Аз трябва да се извиня. Опасявам се, че в този ранен час няма друг начин, по който да се събудите.

Джон се усмихна и седна обратно, протягайки се за друга кифличка.

— Тези са възхитителни — изкоментира той.

— Майката на нашата готвачка е от Шотландия.

— Нашата готвачка? — Джон постави под въпрос избора й на думи. — Значи, сте станали постоянен член на домакинството?

— Не, трябва да се върна обратно в Лондон, когато родителите ми се приберат от Италия. Но трябва да призная, че започвам да чувствам Уестънбърт като дом.

Джон кимна и задържа наполовина изядената си кифличка.

— Някога била ли сте в Шотландия?

— Не. А вие?

— Не.

След миг на мълчание, Джон каза:

— Как се справям?

— Как се справяте с кое? — попита Бел с объркано изражение.

— С воденето на учтив разговор. Опитвах се много усилено през последните няколко минути. — Той й се усмихна по момчешки.

Бел не можеше да потисне смеха, който се надигна в гърлото й.

— О, имате голям напредък!

— Ще бъда готов за сезона в Лондон за отрицателно време. — Той набута последната хапка от кифличката в устата си.

Бел се наведе нервно напред.

— Да не би да планирате да посетите Лондон за сезона? — Мисълта я накара да потрепери. Беше започнала да се отегчава от социалната вихрушка, а Джон със сигурност щеше да оживи нещата.

Освен това, тя намери идеята да танцува в ръцете му странно чувствена. Възбуждащ трепет пропълзя по гърба й само от мисълта да бъде толкова близо до него и тя почервеня.

Джон забеляза цвета по страните й и бе изключително любопитен от какви скандални мисли може да се изчерви, след като безсрамно беше дошла в дома му в девет часа сутринта. Нямаше желание да я засрамва, като я попита, така че само каза:

— Не. Не съм глупак.

Бел се облегна назад, изненадана от неговата откровеност.

— Е, това е без значение — опита се да се пошегува тя. — Половината висше общество не са глупаци. Повечето просто успяват да получат покани за приеми всяка вечер и по този начин никога не се налага да плащат за храната си.

— Никога не съм бил от тези, които ходят на приеми всяка вечер.

— Не, не мисля, че сте. Нито пък аз.

— Наистина? Бих си помислил, че сте красавицата на бала, ако ме извините за играта на думи.

Бел се усмихна криво.

— Няма да бъда неискрено скромна и да кажа, че не се наслаждавам на достатъчен социален успех.

Джон се подсмихна при внимателния й подбор на думи.

— Но трябва да призная, че съм много изморена от сезона.

— Така ли?

— Да. Но предполагам, че ще трябва да се върна там следващата година.

— Защо, ако го намирате толкова скучен?

Тя направи гримаса.

— За да си намеря съпруг, разбира се.

— Ах — беше всичко, което каза Джон.

— Не е толкова лесно, колкото си мислите.

— Не мога да си представя, че намирането на съпруг ще е особено трудно за вас, лейди Арабела. Трябва да знаете, че сте извънредно красива.