— Защо това да е странно? — попита Ема. — Той звучи като много благороден мъж.
Алекс обърна глава към двете дами, изражението му незабавно се проясни.
— Странното беше, че за мъж, който изглежда нехаеше за собственото си благополучие, се държа много необичайно, когато го раниха.
— Какво се случи? — нетърпеливо попита Бел.
— Хирургът заяви, че трябва да отреже крака му. И трябва да отбележа, че той реагира доста грубо на това. Джон все още беше в съзнание по онова време, а лекарят дори не си направи труда да му го каже лично. Той само се обърна към асистента си и каза: „Донеси ми триона“.
Бел потръпна, образът на лошото отношение към Джон Блекууд беше изненадващо болезнен.
— Той полудя — продължи Алекс. — Никога не бях виждал нещо подобно. Сграбчи хирурга за ризата и го дръпна надолу, докато не застанаха нос в нос. А съдейки по загубата на кръв, хватката му беше изненадващо силна. Аз щях да се намеся, но когато чух тона на гласа му, се отдръпнах.
— Какво каза той? — попита Бел, застанала на ръба на канапето.
— Никога няма да го забравя. Той каза: „Ако ми отрежеш крака, господ ми е свидетел, ще те намеря и ще отрежа твоите“. Докторът отстъпи. Каза, че ще го остави да умре, след като така иска.
— Но той не е умрял — каза Бел.
— Не, не е. Но съм сигурен, че това е бил краят на дните му в армията. Което вероятно е било за добро. Той беше великолепен войник, но винаги съм оставал с впечатлението, че се отвращава от насилието.
— Колко странно — измърмори Ема.
— Да, ами, той беше интересен мъж. Доста го харесвах. Има чудесно чувство за хумор, когато реши да го покаже. Но е по-скоро мълчалив. А има и най-стриктното чувство за чест, което някога съм виждал.
— Наистина, Алекс — подразни го Ема. — Никой не може да е по-почтен от теб.
— Ах, моята очарователна, предана съпруга. — Алекс се наведе напред и положи целувка върху челото на Ема.
Бел се облегна назад. Искаше да чуе още за Джон Блекууд, но изглежда нямаше учтив начин да попита Алекс за повече неща относно него. Беше доста дразнещо да го признае, но не можеше да отрече, че невероятно много се интересуваше от необикновения мъж.
Бел винаги бе много практична, много прагматична и единственото нещо, което отказваше да прави, беше да мами себе си.
Джон Блекууд я беше заинтригувал този следобед, а сега, след като знаеше малко от историята му, тя беше очарована. Всеки малък детайл за него от извивката на веждата му до начина, по който вятърът рошеше чупливата му коса, внезапно придоби ново значение.
И неговото настояване да върви пешком, вече имаше много по-голям смисъл. След като се е борил толкова яростно да запази крака си, беше напълно естествено да иска да го използва. Беше й направил впечатление на мъж с принципи. Мъж, на когото можеш да се довериш и да разчиташ. Мъж, чийто страсти са заровени на дълбоко.
Бел беше толкова изненадана от насоката на мислите си, че в действителност рязко вдигна глава нагоре. Ема забеляза движението й и полюбопитства:
— Добре ли си, Бел?
— Какво? О, просто имам главоболие. Всъщност по-скоро пристъп. Вече изчезна.
— Оу!
— Вероятно от постоянното ми четене — продължи Бел, макар Ема да изглеждаше напълно склонна да остави темата.
— Тези дни трябва много да се старая, за да фокусирам погледа си. Мисля, че може би трябва да си прегледам очите.
Дори Ема да изглеждаше изненадана от внезапното признание на братовчедка си, че зрението й не е толкова добро, колкото трябва да бъде, не спомена нищо за това.
— Отлично. Има много добър лекар в селото. Ще видим какво може да направи той.
Бел се усмихна и повдигна чая си. Беше изстинал. И тогава Ема каза нещо удивително:
— Знаеш какво сме длъжни да направим — каза херцогинята на съпруга си. — Трябва да поканим този Джон Блейк…
— Джон Блекууд — прекъсна я бързо Бел.
— Прощавайте, този Джон Блекууд на вечеря. След като Бел е тук ще сме по равно и няма да се налага да издирваме дама за него.
Алекс остави чашата си.
— Отлична идея, любов моя. Мисля, че с голямо желание бих искал да подновя приятелството си с него.
— Тогава е решено — отговори Ема делово. — Да му изпратя ли бележка или предпочиташ ти самият лично да отидеш да го посетиш?
— Мисля, че ще отида. Имам силно желание да го видя отново, освен това, ще е грубо от моя страна, като се има предвид факта, че ми спаси живота.