Ема пребледня.
— Какво?
Единият ъгъл на устата на Алекс се повдигна нагоре в смутена усмивка.
— Само веднъж, любов моя, и няма смисъл да се разстройваш за това сега.
Погледът, който си размени двойката в този момент, бе толкова нежен, че за Бел беше почти болезнено да ги наблюдава. Като се извини тихо, тя се промъкна през вратата на кабинета и се отправи по стълбите към стаята си, където я очакваха последните страници на „Зимната приказка“.
Джон Блекууд беше спасил живота на Алекс? Едва можеше да проумее това. Изглежда имаше нещо много повече в новия им съсед от неговата, до известна степен, груба външност.
Джон Блекууд имаше тайни. Бел беше сигурна в това. Би се обзаложила, че неговата житейска история може да засрами Шекспир. Трябваше да направи само едно малко разследване. Това пътуване до провинцията можеше да се окаже по-вълнуващо, отколкото бе очаквала.
Разбира се, тя нямаше да е способна да разкрие никоя от тайните му, докато не се сприятелеше с него. А той бе достатъчно ясен, че не е като нея.
Това беше страшно изнервящо.
Глава втора
На следващата сутрин Бел се събуди при твърде неприятният звук от повръщането на Ема. Тя се преобърна в леглото си и отвори очи, за да види братовчедка си, наведена над нощното гърне. Бел направи гримаса и измърмори:
— Какъв прекрасен начин да започне деня.
— И на теб добро утро — сопна се Ема, изправи се и се отправи към каната с вода, която беше оставена на близката маса. Наля си в чаша и отпи глътка.
Бел седна и проследи с поглед как братовчедка й си правеше гаргара с водата.
— Допускам, че би могла да правиш тези неща и в собствената си стая — каза накрая тя.
Ема я стрелна с ядосан поглед, докато правеше гаргарата.
— Сутрешното прилошаване е нормално, нали знаеш — продължи Бел със сух тон. — Не мисля, че Алекс ще се смути, ако си неразположена в твоята собствена стая.
Изражението на Ема стана определено раздразнително, когато изплю водата в нощното гърне.
— Не съм дошла тук, за да избягам от съпруга си. Повярвай ми, той ме е виждал неразположена прекалено много пъти през последните седмици. — Тя въздъхна. — Мисля, че повърнах върху крака му онзи ден.
Бузите на Бел се зачервиха от съчувствие към братовчедка й.
— Колко ужасно — измърмори тя.
— Знам, но всъщност дойдох тук да видя дали си будна, и ми прилоша по пътя. — Ема позеленя малко и внезапно седна.
Бел стана бързо и издърпа халата.
— Искаш ли да ти донеса нещо?
Братовчедка й поклати глава и пое дълбоко въздух, като смело се опитваше да задържи съдържанието на стомаха си.
— Не ми даваш много добър пример, за да очаквам брака с нетърпение — остроумно отбеляза Бел.
Ема се усмихна слабо.
— В по-голямата си част е по-добре от това.
— Силно се надявам.
— Мислех, че мога да задържа чая и малкото бисквити, които изядох на закуска — каза Ема с въздишка. — Но сгреших.
— Колко е лесно да се забрави, че чакаш бебе — каза мило Бел, с надеждата да повдигне духа на братовчедка си. — Все още си толкова слаба.
Ема й отправи благодарствена усмивка.
— Много мило от твоя страна да го кажеш. Трябва да отбележа, че това е ново преживяване за мен и е много странно.
— Нервна ли си? Не си ми споделяла нищо.
— Не точно нервна, повече… хмм, не знам точно как да го опиша. Но сестрата на Алекс трябва да роди след три седмици и ние планираме да я посетим следващата седмица. Надявам се да бъда там за раждането. Софи ме увери, че сме добре дошли. Сигурна съм, че няма да се чувствам нервна, веднъж, след като разбера какво ме очаква. — Гласът на Ема беше пропит с повече надежда, отколкото сигурност.
Опитът на Бел с ражданията беше ограничен до това на кутретата, които бе видяла брат й да изражда, когато беше на дванадесет. Но въпреки това, тя изобщо не беше сигурна, че Ема ще се почувства по-спокойна за процеса, след като види как Софи ражда. Бел се усмихна леко на братовчедка си, измърмори нещо неразбираемо, което трябваше да предаде нейното съгласие и след това затвори устата си.
След няколко минути, лицето на Ема се върна към нормалния си цвят и тя въздъхна.
— Ето. Чувствам се много по-добре сега. Удивително е колко бързо отминава гаденето. Това е единственото нещо, което го прави поносимо.
В стаята влезе камериерка, която носеше поднос с горещ шоколад и кифлички. Тя го постави на леглото и дамите се разположиха от двете му страни.