Рейчъл Кейн
Среднощна алея
(книга 3 от "Вампирите от Морганвил")
На хората, които ми помогнаха да преживея моите морганвилски години: Елизабет Сандлин, Анди Сийли, Мона Флуит, Брус Тинсли, Луис Ернандес, Гари Уайли, Скот Чейс, Марша Макнийл, Рейчъл Скарброу и още мнозина, които направиха дните ми светли. Както и на спомена за това, как седя до Стиви Рей Воун и слушам вълшебството, което се лее от ръцете му, когато малцина слушаха.
На хората, които ми помагат през настоящите морганвилски години: Кат Конрад, Кели Уолтърс, Марла Стеър, Кейти Хендрикс, Клеър Уилкинс и малката Гриф, Беки Роча, Лори Андрюс и прекрасните й момиченца, П. Н. Елорд, Джаки Лийф, Бил Лийф, Джоан Мадж, Айрийн Ферис, Тер Матис, Алфите, ORAC, Дъглас Джоузеф, Шарън Самс и сина й Броудман, Ан Джаксън и сина й Трей, както и безбройните приятели от „LiveJournal“ и „MySpace“ — твърде много, за да ги изброя. Всеки един от тях е изключителен и незаслужен дар.
Както и на Чарлз Армитидж и Кевин Клиъри, задето направиха Морганвил още по-вълнуващ.
Благодарности
За бързото прочитане и коментари от избрана група хора, между които Джаки, Шарън, Дона и Лиса. И особено Дона, която ми напомни, че ако в първо действие поставите на масата нож, не е добра идея в трето действие да го сменяте с пистолет… Благодаря, Дона!
1.
В мига, в който телефонът в Стъклената къща иззвъня, Клеър сякаш по телепатия разбра, че се обажда майка й.
Всъщност не беше толкова телепатия, колкото най-обикновена логика. Беше обещала на майка си, че ще й се обади още преди няколко дена, и понеже не го бе сторила, майка й, както можеше да се очаква, звънеше в най-неподходящия момент.
Изводът се налагаше от само себе си.
— Недей — прошепна гаджето й Шейн (чак не й се вярваше, че наистина може да го нарича така — не просто обикновен приятел, а нейното гадже), без да откъсва устни от нейните. — Майкъл ще вдигне.
Трябваше да признае, че Шейн й даваше крайно убедителна причина да забрави за телефона, ала онова тихичко гласче, някъде дълбоко в подсъзнанието й, нямаше намерение да се откаже толкова лесно.
Така че тя слезе от скута на Шейн с въздишка на съжаление и като облизваше влажните си, изтръпнали устни, се втурна към вратата на кухнята.
Майкъл тъкмо ставаше от масата с намерението да отиде до телефона, но тя го изпревари, като не пропусна да изрече едно безмълвно „извинявай“, преди да вдигне слушалката.
— Ало?
— Клеър! О, боже, толкова се тревожех, миличка. От няколко дена се опитваме да те намерим на мобилния и…
По дяволите!
Клеър раздразнено потърка чело.
— Мамо, нали ви изпратих имейл, забрави ли? Изгубих си мобилния и още нямам нов.
По-добре да не уточнява как го бе изгубила. Нито пък да обяснява колко опасен бе станал животът й, откакто се премести в Морганвил, Тексас.
— А! — отвърна майка й. — Баща ти е забравил да ми каже. Нали знаеш, че той проверява електронната поща. Никак не си падам по компютрите.
— Да, мамо, знам.
Между майка й и компютрите съществуваха обтегнати отношения, в което нямаше нищо странно, тъй като те имаха склонността да дават накъсо, когато тя беше наоколо.
Майка й продължаваше да говори:
— Всичко наред ли е? Как вървят лекциите? Интересно ли ти е?
Клеър отвори вратата на хладилника, извади кутийка кола, отвори я и я разклати, докато мислеше дали може да каже на родителите си дори част от истината.
Виж, мамо, имах малко неприятности. Бащата на гаджето ми пристигна в града заедно с цяла банда рокери, уби няколко души и за малко не уби и нас. Това доста ядоса вампирите и за да спася приятелите си, реших да сключа договор с тях, така че сега съм нещо като роб на най-могъщия вампир в града.
Да, определено не вървеше да каже това.
Освен това, дори да го направеше, майка й нямаше да разбере. Вярно, че беше идвала в Морганвил, но всъщност не беше видяла истинския град. Хората обикновено не го виждаха. А ако това все пак станеше, те или оставаха в града, или изгубваха спомените си в мига, в който го напуснеха.
И ако по някаква случайност започнеха да си спомнят, ги сполетяваха неприятности. Смъртоносни неприятности.
Така че отговорът на Клеър гласеше следното:
— Лекциите са страхотни, мамо. Миналата седмица си взех всички изпити с отличие.
— Разбира се, че си ги взела. Ти винаги ги вземаш.
Е, да, ама миналата седмица трябваше да го направя, тревожейки се някой да не ми забие нож в гърба, а това определено може да се отрази на успеха на всеки.