Вратата на стаята му бе открехната и Клеър я побутна и пристъпи вътре. Миг по-късно се закова на място, а всичко, което си бе намислила да му каже, изхвърча от главата й, тъй като Шейн се обличаше.
От гледката мозъкът на Клеър даде накъсо, а здравият й разум капитулира. Шейн беше с гръб към нея. Беше обут, но все още не си бе облякъл тениската и Клеър застина като омагьосана от стегнатите мускули на гърба му, от гладката кожа, от начина, по който разрошената му коса докосваше раменете му и я предизвикваше да я приглади с ръка…
Звукът от вдигането на цип я върна на земята и тя побърза да излезе в коридора, притваряйки вратата след себе си. След това почука.
— Какво?
Долетелият отговор определено не беше дружелюбен.
— Аз съм — каза тя. — Може ли да вляза?
Отвътре се разнесе нещо средно между изръмжаване и въздишка и тя отвори вратата. Шейн тъкмо нахлузваше тясна тъмносива тениска, която му стоеше страхотно. Е, не можеше да се сравнява с липсата на такава отпреди малко, но Клеър се опитваше да не мисли за това, защото споменът разпалваше в нея приятен огън.
— Това нова тениска ли е? — попита тя в отчаян опит да пропъди образите, които упорито изникваха в съзнанието й. В отговор получи ново изсумтяване. — Хубава е.
Шейн я погледна насмешливо.
— За дрехи ли ще си говорим? Почакай, ще ида да си взема „Мода за начинаещи“.
— Аз… забрави. За Майкъл…
— Спри — прекъсна я Шейн и я целуна по челото. — Знам, че не искаш да се заяждам с него, но то е по-силно от мен. Дай ми малко време, става ли? Трябва да си изясня някои неща.
Клеър наклони глава назад и този път устните на Шейн откриха нейните. Трябваше да е сладка и мимолетна целувка, но някак неусетно тя се проточи, стана по-дълбока и по-чувствена. Устните му бяха влажни и меки като коприна, в пълен контраст с коравите очертания на тялото му, притиснато до нейното. Силните му ръце се обвиха около кръста й и я привлякоха още по-близо до него. В гърдите му се надигна гърлено ръмжене, животински, изпълнен с копнеж звук, от който краката й омекнаха.
Задъхан, той откъсна устни от нейните, но продължи да я притиска до себе си.
— Добро утро и на теб. Човече, просто не мога да ти се сърдя, когато правиш това.
— Какво правя? — попита тя невинно, макар че изобщо не се чувстваше невинна, нито пък на шестнайсет, почти седемнайсет години.
Ни най-малко. Шейн винаги я караше да се чувства по-голяма. Много, много по-голяма. Готова за всичко. Добре, че Шейн не беше чак толкова глупав, колкото хормоните й.
— Освен ако не искаш да избягаш от лекции и да си останеш вкъщи, нямаме време да говорим за това — каза той и многозначително повдигна вежди. — Е, искаш ли да избягаш от лекции и да се целуваме?
Тя го плесна през ръката.
— Ох! — интонацията му красноречиво говореше, че изобщо не го бе заболяло. — Ти си странно момиче. С Ева ли ще ходиш?
— След като престане да бъде сърдито зомби и отново се превърне в човек — да. Предполагам, че за това ще й трябват още две чаши кафе.
— Сигурна ли си, че нямаш нужда от телохранител?
Въпросът му беше напълно сериозен — Шейн не работеше и Клеър не бе сигурна дали изобщо можеше да си намери работа след наскорошните подвизи на баща му в Морганвил. Май беше най-добре известно време да не привлича излишно внимание върху себе си. С колкото по-малко вампири (и поддръжници на вампирите) си имаше вземане–даване сега, толкова по-добре. Все още го смятаха за съучастник в свирепото отмъщение на баща му и въпреки че кметът официално го беше оневинил, това не се беше понравило никому.
Ставаха злополуки.
— Не, нямам нужда от телохранител — отвърна тя. — Никой не ми е вдигнал мерника. Дори Моника напоследък е крайно дружелюбна.
Тези думи го накараха да й хвърли строг поглед, който никак не се връзваше с меките му устни, които просто я мамеха да ги целуне.
— Аха. И защо?
Клеър сви рамене и избягна погледа му.
— Не знам.
Шейн повдигна брадичката й с пръст.
— Значи вече се лъжем, така ли? Мислех, че това обикновено става след вълнуващия, секси меден месец.
Тя му се изплези и за неин ужас той се наведе и я близна по езика.
— Гадост!
— Тогава не се плези — засмя се Шейн. — Ако ще се мотаеш в стаята ми и ще ме изкушаваш, ще трябва да си платиш съответната глоба. Всяка допълнителна минута ще ти струва една свалена дреха.
— Перверзник.
Шейн заби пръст в гърдите си.
— Момче, осемнайсет години. Какво очакваш? — Толкова си…