— Извинявам се за представлението — усмихна й се Амели.
Имаше много хубава усмивка — спокойна и приятна. Майката на Клеър открай време харесваше „Заден прозорец“ на Хичкок и Клеър изведнъж си помисли, че ако Грейс Кели бе станала вампир, сигурно щеше да изглежда точно така. Леденостудена и съвършена.
— Безсмислено е да търсиш вратата — продължи Амели. — Няма да се появи, докато аз не поискам.
Сърцето на Клеър заби учестено, нещо, което не убягна на Амели, въпреки че тя не каза нищо, а просто угаси кибритената клечка и я пусна в една сребърна чинийка на масата. Когато очите й привикнаха с полумрака, Клеър установи, че се намира в сравнително малка стая, подобна на библиотека и претъпкана с книги. „Претъпкана“ беше меко казано — върху всички рафтове имаше поне по два реда книги, върху етажерките и по пода се издигаха същински книжни пирамиди. Толкова много книги, че цялата стая беше пропита от мириса на стара хартия. По стените нямаше нито един сантиметър, с изключение на мястото, където допреди малко се намираше вратата, който да не е барикадиран от етажерки, превиващи се под тежестта на безброй книги.
— Здрасти — неловко поздрави Клеър.
Не беше виждала Амели, откакто подписа документите за Защита и ги пусна, както й беше наредено, в пощенската кутия пред тях. Беше очаквала някакво посещение, но такова не бе последвало.
— Ъ–ъ–ъ — продължи тя. — Как трябва да ви наричам?
Тънките руси вежди на Амели се повдигнаха.
— Знам, че добрите маниери не са това, което бяха, но си мислех, че все ще знаеш някоя учтива форма на обръщение, която би била подходяща.
— Госпожо? — заекна Клеър.
— Ще свърши работа — кимна Амели и запали още една свещ.
Макар и все така треперлива, светлината се усили и окъпа стаята в топло, дружелюбно сияние. Полускрита в сенките, Клеър забеляза още една врата, ниска, със старинна брава и голям ключ в масивната ключалка.
В стаята нямаше никой друг, само тя и Амели.
— Повиках те, за да обсъдим обучението ти — каза Амели и се настани на един стол зад масата.
Откъм страната на Клеър нямаше друг стол, така че тя остана права. Чувстваше се неловко, но все пак остави раницата си на пода и сплете пръсти пред себе си.
— Да, госпожо. Оценките ми не са ли достатъчно добри?
Всъщност тя имаше отличен успех, който би трябвало да задоволи и най-взискателните очаквания. Амели махна пренебрежително.
— Не говорех за лекциите ти. Имах предвид обучението ти. Сигурна съм, че намираш местния университет под нивото си. Казват, че си изключително надарена.
Клеър не знаеше какво да отговори, затова си замълча. Искаше й се да има стол. Искаше й се да каже нещо любезно и да се върне в час, и никога повече да не види Амели, защото под учтивата, мила външност на Амели имаше нещо леденостудено. Нещо смущаващо нечовешко.
— Искам да вземаш уроци при един мой приятел. Разбира се, това ще ти даде допълнителни кредити — Амели се подсмихна и се огледа наоколо. — Намираме се в неговата библиотека. Моята е далеч по-подредена.
Клеър усети, че гърлото й се свива, и с мъка успя да процеди:
— Ъ–ъ–ъ… той вампир ли е?
— Това притеснява ли те? — Амели постави снежно–белите си ръце на масата и сплете пръсти; светлината на свещите проблесна в очите й.
— Н–н–не, госпожо.
Притесняваше я и още как! Изобщо не й се мислеше как ще реагира Шейн, когато научи.
— Убедена съм, че ще го намериш за невероятно интересен, Клеър. Той е един от най-забележителните умове, които съм срещала през дългия си живот, и през годините е научил толкова много, че никога не би успял да предаде всичките си знания другиму. Въпреки това, може да предаде поне част от тях. Отдавна се опитвам да му намеря ученик, някой, който бързо да разбере направените от него открития и да му помага в работата.
— О! — прошепна Клеър.
Значи… стар вампир. Опитът й със старите вампири не беше от най-добрите. Също като Амели, те бяха студени и странни, и често пъти жестоки. Като Оливър. О, Боже! Нали не говореше за Оливър?
— Кого…?
Амели сведе поглед надолу за миг, преди да срещне очите на Клеър и да се усмихне.
— Не се познавате — увери я тя. — Поне не официално. Казва се Миърнин и е един от най-старите ми приятели и съюзници. Искам да знаеш, Клеър, че действията ти от пристигането ти в Морганвил, включително и договорът ти с мен, спечелиха доверието ми. Никога не бих удостоила с тази чест някого, когото смятам за недостоен.
Ласкателство. Клеър го разбираше и бе наясно, че едва доловимата топлота в гласа на Амели бе добре пресметната, но въпреки това страхът й понамаля.