Джоана се засмя в прилив на искрена радост и обви ръце около врата му.
— Само три седмици.
— Цяла година — настоя той. И с жадна целувка накара смеха й да замлъкне. Когато се отделиха един от друг, очите му пламтяха в познато желание. — Господи, нищо друго не правех, само си мечтаех за този момент!
— И аз — призна Джоана. — Ами какво стана с крал Джон и споразумението, което е сключил с бароните?
Райлън отново заглуши думите й с целувка, вълнуваща и настоятелна.
— Можем да говорим за това друг път. Кажи, липсвах ли ти? А на Ейдриън и Греъм?
— Да. Да, да. Те са тук сега, но спят.
Райлън обви ръка около талията й и я поведе към децата. Тя доволна облегна глава на рамото му и двамата загледаха красивите последствия от своята любов.
— Пораснали са — забеляза Райлън с внезапно снижен и пресипнал глас.
Джоана кимна, осъзнавайки какви сложни чувства са запречили гърлото му. Обърна се, обхвана с длани бузите му и привлече главата му към себе си.
— Обичам те — прошепна тя, взирайки се в любимото лице. — Не знаеше колко щастлива ме правиш.
Райлън я притисна здраво към себе си.
— Знам. — Тъмните му очи сякаш проникваха до дълбините на душата й. — Знам, моя сладка малка гълъбице. Знам.