И той мислеше, че ще умре от раните си. Но огорчението го крепеше. То, както и обетът му да види Англия измъкната от некадърното управление на Джон. Сега най-малкото Йоркшир стоеше твърдо срещу краля. А собствената му предстояща сватба с лейди Мерилин щеше да нанесе сериозен удар на Джон, защото той мислеше да омъжи единствената наследничка на Егбърт за собствения си братовчед Робърт Шорт.
Да, нещата се подреждаха. Нямаше начин той да остави това своеволно момиченце да провали всичко.
Потърка разсеяно кадифената муцуна на коня си, мислейки за твърдоглавата наследничка на Оксуич. Тя твърдо бе решила да стане монахиня и да се откаже от наследството си — в това той се убеди ясно. Беше предположил, че след пет години монотонен живот в „Света Тереза“ тя с нетърпение ще очаква да си тръгне оттук. Но когато се бе разсмяла така ненадейно, всичко му стана ясно. Смехът й обаче беше проява на истерия, а не на радост. Тя се бе заклела, че ще остане в абатството и нещо повече, бе показала забележителен характер — особено когато той си бе позволил да я огледа от глава до пети.
Засмя се, като си припомни обиденото й изражение. Без съмнение не се бе срещала с много мъже, захвърлена тук вдън земя, защото иначе щеше да е свикнала с подобни погледи. Беше хубавичка — съвсем безспорно, — с широко чело и ясни зелени очи, кожата й бе бяла като на бебе. Никой от кавалерите, които бе предвидил за нея, нямаше да се възпротиви. Само един поглед към гъстите мигли и дългата къдрава коса, и щяха да изтеглят саби един срещу друг в бой за ръката й. Макар че дрехите й бяха груби и съвсем обикновени, Райлън имаше достатъчно опитно око, за да забележи тънката талия и щедрата издутина на гърдите под грубия вълнен корсаж на туниката й.
Единственото затруднение, което лейди Джоана щеше да изпречи пред бъдещия си съпруг, беше нейната избухливост. Но щом минеше под венчило, това нямаше да бъде негова грижа, реши Райлън.
Той тупна шията на коня и го отпрати при другите. После се обърна към един от хората си, които го чакаха търпеливо край каменната стена.
— Нещо лошо ли? — запита мъжът, напускайки удобната си поза.
— Само промяна на плановете — отвърна Райлън. — Нищо повече. Нашата плаха гълъбица като че ли не иска да си върне Оксуич, Кел. Предпочита монашеския живот.
— Някои го предпочитат.
— Да, наистина. Но тя е тук от дете. Не знае нищо за света отвън. Когато вкуси свободата — и властта, — която ще има като господарка на собствения си замък, гарантирам, че ще промени мнението си.
Когато мълчаливият норвежец вдигна вежда, Райлън стана по-словоохотлив.
— Няма значение какво иска тя, длъжна е да се омъжи, за да може Оксуич да не попадне в паяжината на краля. Не се съмнявам, че един ден ще ми благодари, но не смея да мисля, че това ще стане в близките няколко дни.
— Още ли не е монахиня?
— Още не и това е късмет за нас. Дори отец Гавън няма да посмее да венчава монахиня, независимо колко злато ще изсипя на главата му. Във всеки случай, няма да е лесно да изтръгнем съгласие от нея.
— Ако я държим гладна, ще се съгласи — отбеляза Кел с увереността на човек, който знае какво говори.
Безчувствената му забележка накара Райлън леко да смръщи чело.
— Надявам се да не стане нужда от такива мерки. — Той се огледа из двора на абатството, потънал в сенки от залязващото слънце. — Ще говоря утре с нея, макар да се съмнявам, че ще промени намерението си. Междувременно имам предвид един план, който ще ни позволи да я изведем тихичко оттук. Ще бъдем много далече, когато вдигнат тревога. И щом тя бъде под моя опека, нашият добър крал няма да може да направи нищо.
3
— Джентълменът иска да говори с тебе — каза Уина на Джоана на другата сутрин.
В гласа й се долавяше любопитство — и лека враждебност — и това веднага раздразни Джоана.
— Заета съм, както можеш да видиш — отговори тя, без да вдигне очи от работата си.
Но въпреки че се опитваше да се съсредоточи върху сребърните и златните конци, с които обшиваше богатия тъмночервен плат, се убоде.
— О, Богоро… — измърмори тя и вдигна очи към все още чакащата Уина. — Нали ти казах, че съм заета. Не чу ли?
— Чух — отговори лукаво Уина. — Макар да мисля, че си доста глупава да пренебрегваш мъж като него.
С един последен кос поглед тя приглади грубата тъкан на роклята си и бавно напусна стаята, явно доволна от себе си.