В стаята имаше слаба светлина, когато Джоана се събуди от изскърцване над главата си. Котето още се гушеше в ръцете й, но се чуваше и друг звук, сякаш някой плаче. Само за миг всичко изплува в главата й и тя позна гласа на майка си. Джоана тъкмо се накани да се измъкне от топлото си убежище, когато едни тежки стъпки и силното затръшване на вратата я накараха да се свие от страх. Леглото над нея изскърца, вероятно майка й се надигаше.
— Значи тук се криеш от своя провал.
Джоана се сви, уплашена от жестокия, но все пак познат глас и мисълта да издаде, че е тук, веднага се изпари от главата й.
— Колко удобно, да бягаш в леглото си, като точно тук се крие твоят провал! Гръм и мълния! Защо съм прокълнат да имам безплодна съпруга като тебе… непотребно същество такова!
— Моля те, съпруже — дочу Джоана гласа на майка си, нежен и пресекващ. — Ще дойде следващият месец, после следващият. Когато периодът ми свърши…
— И колко месеци вече говориш все това? — изкрещя той гневно. — Колко години минаха, откакто се роди дъщеря ти, а не последваха други деца? Скоро ще бъдеш много стара — и сигурно вече си. Ще остана ли без син, който да наследи името и владенията ми? В името на Бога, та аз няма да имам син!
— Джоана също е твое дете — прошепна лейди Хариет. — Толкова ли ще е страшно, ако…
— Мое ли е? — чу се язвителният отговор. — Да, трябва да ме накараш да го повярвам. Слагаш ми рога, а после искаш потомството на Роджър да мине за мое. Надяваш се да го видиш, когато отидем в Лондон. Само че няма да е там. — Той се изсмя, но гласът му бе студен и мрачен. — Намерил си майстора в Гаяр! Някакъв французин го пратил на оня свят! А сега, скъпа ми законна курвичке, ще трябва да се правиш на курва само с мене!
Джоана чу отчаяния вик на майка си, после въжетата заскърцаха, може би баща й се бе хвърлил заедно с майка й на леглото. Детето се сви ужасено, стискайки котето. Стреснатото животинче се опита да се отскубне, но Джоана не го пускаше въпреки драскащите му нокти. Макар че котето мяукаше жално, караницата над главите им заглушаваше звука.
— Ейслин! Недей! Моля те!
— Мълчи и прави каквото ти казвам, жено.
— Но аз не съм чиста… сега не съм чиста — изскимтя лейди Хариет, когато леглото започна ритмично да се друса.
— Ще ти избия дяволите от главата. Все пак ще имам син! След това настъпи тишина, чуваше се само застрашителното скърцане на леглото, но това още повече уплаши Джоана. Тя притисна котето почти до задушаване, затвори плътно клепачи и се опита да прогони от ушите си неприятното скърцане… безкрайното скърцане. Сълзи се стичаха между миглите й, малкото й телце се тресеше в детинска тревога. Мамо… мамо…
После леглото спря да се движи и тя чуваше само учестеното дишане на баща си и съкрушения плач на майка си.
— Всяка нощ, Хариет. Всеки ден и всяка нощ, ако трябва, за да имам наследник.
И той си тръгна, затръшвайки яростно вратата.
Дълго време не се чу никакъв звук. Майка й лежеше тихо на леглото над нея, дори бе престанала да хлипа. Но Джоана не можеше да излезе от тъмното си скривалище. Колко мразеше баща си в този момент… колко студен беше към нея и колко жесток към майка й! Защо винаги трябваше да я разплаква?
После майка й стана от леглото и с тиха стъпка прекоси стаята. Джоана изтри сълзите от лицето си и тогава котето се изтръгна от здравата й прегръдка. Изпълзя изпод леглото, измяука плачевно и се заумилква в полите на лейди Хариет.
— О, милото ми… Толкова ми е трудно — прошепна тихо жената, сякаш обясняваше на разсърденото животинче. — Не бих го понесла, ако те нямаше…
Тя замлъкна, но отчаянието в гласа й изплаши Джоана повече от думите. Изпаднала в паника, тя се заизмъква от неудобното си убежище.
— Мамо — извика момиченцето, когато изпълзя изпод леглото. — Мамо!
Заплака, преглъщайки думата. Но когато се изправи, майка й я нямаше в стаята.
Лейди Мину седеше на скамейката под прозореца и гледаше навън през отворения прозорец, така неподвижна, сякаш беше статуя. Джоана се опита да изтрие сълзите, които замъгляваха очите й, но нарастващият страх ги караше да бликат отново.
— Мамо, къде си? — Зловеща тръпка я връхлетя, докато шареше с очи из стаята. — Къде си?
Втурна се към прозореца, стряскайки котето. Небето зад тесния отвор бе виолетово-розово, обсипано с леки облачета. Ято гмурци се къпеха във въздушните течения. Но въпреки това спокойният следобед изглеждаше мрачен и заплашителен.
Джоана погледна надолу и нещо в нея умря.