- Може би - каза Жълтонога. - Ако трябваше да заложа трудно изкараното си злато, щях да кажа, че той притежава поне един от Ключовете.
Селена огледа мрака и огледалата, но видя само собствените си разкривени отражения, които се взираха в нея. Не чу нищо друго, освен пукането на огъня и собственото си неравно дишане.
Баба Жълтонога бе спряла да се разхожда.
- Има ли още нещо? - попита Селена.
Старицата не отговори.
- Значи ще ми вземеш парите и ще избягаш? - Селена се насочи към пътеката през огледалата и вратата, която u изглеждаше невъзможно далеч. - Ами ако имам още въпроси?
Собствените u движения, отразени в огледалата, изопнаха нервите u, но тя остана съсредоточена и нащрек. Напомни си какво трябва да свърши и извади кинжалите си.
- Мислиш, че стоманата може да ме нарани? - долетя глас, който пролази по всяко огледало така, че накрая звучеше все едно идва отвсякъде... и отникъде.
- А аз мислех, че само си играем - каза Селена и направи още една крачка.
- Каква е тази игра, в която гостът планира да те убие?
Селена се усмихна.
- Нали затова вървиш към вратата? - продължи Баба Жълтонога. - Не за да избягаш, а за да направиш така, че да не мога да мина покрай проклетите ти кинжали?
- Кажи ми на кого още си продала принца и ще те оставя!
По-рано се бе канила просто да напусне, но когато бабата спомена Дориан, бе замръзнала. Сега нямаше избор. Трябваше да защити Дориан. Бе осъзнала, че само той u е останал. Един истински приятел. Бе готова на всичко, за да го защити.
- А ако ти кажа никой?
- Не бих ти повярвала. - Селена най-сетне видя вратата. От вещицата нямаше и следа. Тя замръзна. Бе в центъра на фургона. Лесно щеше да хване бабичката тук и да приключи с нея бързо и безболезнено.
- Колко жалко - отвърна Жълтонога. Селена потърси с поглед източника на безтелесния глас. Трябваше да има скрит изход, но къде? Ако Жълтонога се измъкнеше и кажеше на някой какво я бе попитал Дориан (каквото и да бе то) или какво я бе попитала Селена...
Отраженията на Селена около нея се размърдаха и премигнаха.
Бързо и безболезнено. След това щеше да си отиде.
- Какво обаче става - изсъска Жълтонога като пепелянка, - когато ловецът и плячката разменят местата си?
С крайчеца на окото си Селена забеляза прегърбената фигура. От разкривените u ръце висяха вериги. Тя се завъртя към старицата и кинжалът u полетя - да обезоръжи и повали бабичката...
Огледалото, от което я бе гледала Баба Жълтонога, се счупи.
Зад нея се чу тежко дрънчене и злокобен кикот. Въпреки цялото си обучение Селена не бе достатъчно бърза. Тежката верига се стовари върху главата u и я повали на пода.
41
Каол и Дориан стояха на балкона и гледаха карнавала, който полека лека се разтуряше. Щяха да тръгнат утре сутринта и Каол най-после щеше да може да накара хората си да свършат някаква полезна работа. Като например да направят така, че повече асасини да не идват неканени в замъка.
Но най-големият му проблем бе Селена. Късно миналата нощ, след като кралският библиотекар си бе легнал, Каол се върна в библиотеката и претърси родословните архиви. Някой ги бе разбъркал, така че му отне известно време да намери правилния, но накрая стигна до списъка с благороднически родове на Терасен.
Никой от тях не носеше името Сардотиен, макар да не бе особено изненадан от това. Част от него знаеше, че това не е истинското име на Селена. Затова си направи списък - който в момента бе в джоба му и сякаш прогаряше дупка в него - на всички благороднически семейства, от които бе възможно тя да произхожда, на семействата, в които бе имало деца по време на завоюването на Терасен. Поне шест семейства бяха оцелели... но ако тя идваше от някое от изцяло избитите? Когато приключи с преписването на имената, не бе по-близо до разкриването на загадката коя е Селена всъщност, отколкото в началото.
- Ще ме питаш ли това, заради което ме домъкна тук, или ти доставя удоволствие да гледаш как задника ми замръзва посред нощ?
Каол повдигна вежда и Дориан се усмихна леко.
- Как е тя? - попита Каол. Бе чул, че са вечеряли и че е напуснала покоите на принца по средата на нощта. Нарочно ли го бе направила? За да му натрие носа, да увеличи страданието му?
- Справя се - отвърна Дориан, - доколкото може. И понеже си твърде горделив, за да попиташ, ще ти го кажа направо. Не те спомена. Не мисля, че ще го направи.
Каол си пое дълбоко въздух. Как можеше да убеди Дориан да стои далеч от нея? Не че ревнуваше... просто Селена можеше да се окаже прекалено голяма заплаха за принца. Само истината щеше да свърши работа, но...