Селена заби брадвата в най-близкото. А после в следващото. И в по-следващото.
Единственият начин да убиеш вещица бе да отсечеш главата u. Това u бе казал веднъж приятел.
Селена тръгна между огледалата, като ги трошеше с всяка следваща крачка. Отраженията изчезнаха, докато истинската старица не се появи между Селена и огнището. Веригата отново бе в ръцете u.
Селена метна брадвата на рамо.
- Последен шанс - прошепна тя. - Дай обет, че няма да кажеш нищо за мен или Дориан на никому, и ще си тръгна с мир.
- Хубаво лъжеш - изсмя се Жълтонога, - ама аз не ти вярвам.
Вещицата нападна невъзможно бързо, подобно на огромен тлъст паяк. Веригата се разлюля в ръцете u.
Селена отби първия удар на веригата и чу втория, преди да го види. Пропусна я, но уцели едно огледало. Навсякъде полетяха стъкла. Селена нямаше друг избор, освен да закрие очи, макар и само за миг.
Това бе достатъчно на вещицата.
Уви веригата около глезена u като змия, след което я дръпна.
Светът се наклони, Жълтонога я подсече и Селена се претърколи през парчетата стъкло, като веригата се заплиташе около нея. Продължаваше да стиска брадвата, когато лицето u се отърка в грубата тъкан на стария килим пред пещта.
Някой дръпна силно веригата, а след това се чу познатото фучене. Метал се заби в ръката на Селена, толкова силно, че тя изтърва брадвата. Обърна се по гръб, все още оплетена в адската верига, само за да види железните зъби на Баба Жълтонога над себе си. С едно движение вещицата я притисна към килима. Железните нокти разкъсаха кожата u и от рамото u рукна кръв.
- Стой мирно, глупаче - изсъска Баба Жълтонога и се протегна към другия край на веригата.
Килимът одраска пръстите на Селена, докато тя се протягаше към брадвата, която бе на сантиметри от тях. Ръката я болеше ужасно, а също и глезенът. Ако успееше да докопа брадвата... Жълтонога се стрелна към врата на Селена и зъбите u изщракаха.
Селена се завъртя на една страна и едвам избегна железните зъби, след което се протегна и грабна брадвата. Дръпна я толкова силно, че тъпият u край се стовари върху лицето на бабичката.
Жълтонога падна назад и се стовари върху купчина кафяви роби. Селена се отдръпна назад и вдигна оръжието.
Коленичила с длани, опрени на пода, Жълтонога изплю храчка тъмна кръв - синя кръв - върху стария килим. Очите u заблестяха.
- Ще те накарам да съжалиш, че изобщо си се родила, миличка! Ти и твоят принц!
С тези думи вещицата скочи толкова бързо, че Селена можеше да се закълне, че е полетяла.
Но успя само да доближи асасина.
Брадвата изсвистя и Селена вложи цялата си сила в удара. Навсякъде шурна синя кръв.
Главата на Баба Жълтонога се търкулна на пода, а лицето u бе изкривено от отвратителна усмивка.
Настъпи тишина. Дори огънят, който все още гореше толкова силно, че Селена отново се бе изпотила, сякаш бе притихнал. Селена преглътна. После още веднъж.
Дориан не биваше да разбира. Искаше да му се скара, че е разпитвал Баба Жълтонога, която бе готова да продаде тайните му за пари, но той не биваше да узнава какво се е случило тук. Никой не биваше да узнава.
Когато събра сили да се разплете от веригата, видя, че панталоните и ботушите u са оцветени в синьо. Още един чифт дрехи отиваше в огъня. Тя загледа тялото и подгизналия от синя кръв килим. Убийството не бе много бързо, но все още можеше да направи така, че да не останат много следи. Един изчезнал човек звучеше по-добре от обезглавен труп.
Селена погледна към решетката на голямата пещ.
42
Морт се изкикоти, когато тя залитна през входа на гробницата.
- Убийца на вещица, а? Поредната чудесна титла към репертоара ти.
- Как разбра? - попита тя и остави свещта си на земята. Вече бе унищожила окървавените дрехи. Изпуснаха ужасна смрад на разложена плът, докато горяха. Точно както и Баба Жълтонога. Лапичка бе ръмжала към огнището и се бе опитала да накара Селена да отстъпи, като побутваше краката и.
- Ами смърдиш на такава - каза Морт, - на злобата и проклетията и.
Селена дръпна яката на туниката си, за да покаже малките драскотини, които ноктите на Жълтонога бяха оставили по кожата и. Бе ги почистила, но подозираше, че ще и остане белег - огърлица от белези.
- Какво ще кажеш за това?
- Радвам се, че съм бронзов - направи гримаса Морт, - това ще кажа.
- Опасни ли са?
- Убила си вещица и си белязана от нея. Това не е каква да е рана - присви очи Морт. - Нямаш представа колко си загазила.