Горе синкавата светлина го бе отблъснала. В нея имаше някаква сила. Тук долу обаче, в сенките на мрачния дишащ камък, светлината бе почти безполезна. Тук долу нямаше какво да го спре, не и след като бе угасило факлите, които женската бе запалила.
Нямаше и кой да чуе писъците и.
А то не бе забравило, въпреки замъглените си спомени, какво са му сторили на онази каменна маса.
Зиналата му паст се ухили.
Окото на Елена заблестя ярко като огън и нещо изсъска в ухото й. Селена се завъртя и нанесе удар, още преди да може да огледа закачулената фигура зад себе си. Видя само сбръчкана кожа и нащърбени къси зъби, преди да замахне с Дамарис към гърдите й.
Нещото изпищя - писък, какъвто не бе чувала досега, - а парцаливата му дреха се скъса, като разкри уродливо костеливо тяло, нашарено с белези. То замахна с ноктестата си лапа към нея, докато падаше, а очите му заблестяха на светлината на амулета. Това бяха очи на животно, способни да виждат в тъмното.
Това бе човекът - не, създанието - от коридора. От другата страна на вратата. Дори не можеше да види къде го е ударила, когато падна на земята. Кръв рукна от носа и, след което изпълни устата и. Тя се изправи с олюляване и хукна към библиотеката.
Прескочи паднали греди и камъни, като остави Окото да осветява пътя и. Едвам запази равновесие, докато се хлъзгаше на разни кости. Съществото тръгна подире и, като смачкваше всички препятствия по пътя си, все едно са паяжини. Вървеше изправено като човек, но не беше такъв - лицето му бе като излязло от кошмар. А силата, с която премахваше гредите от пътя си, все едно бяха сламки...
Железните врати бяха създадени, за да държат това същество настрана.
И тя с цялата си глупост ги бе отворила всичките.
Хукна нагоре по късите стъпала и мина през първия портал. Когато зави наляво, то я хвана за туниката. Дрехата се разкъса. Селена се удари в отсрещната стена и то замахна към нея. Дамарис запя и създанието отстъпи назад с рев. Черна кръв капеше от корема му, но не бе успяла да го рани достатъчно дълбоко.
Селена се изправи на крака и усети, че също кърви, от гърба, където ноктите я бяха ранили. Със свободната си ръка извади кинжал. Качулката бе паднала от главата на създанието и и бе разкрила лице, което някога може и да бе принадлежало на човек, но вече не. Имаше рядка коса, залепнала на сплъстени кичури по лъскавия му череп, а устата му... имаше толкова много белези по нея, сякаш някой я бе разкъсал, зашил и после наново разкъсал.
Създанието притисна безформената си ръка към корема и започна да стене през кафеникавите си изпочупени зъби, след което я погледна... погледна я с такава омраза, че тя се парализира. Изражението бе човешко.
- Какво си ти? - изпъшка тя и размаха Дамарис, като отстъпи още една крачка назад.
То обаче започна да се дере, да разкъсва черните си дрехи, да скубе косите си и да удря черепа си, все едно искаше да извади нещо от главата си. Писъците, които нададе, бяха пълни с мъка и гняв...
Създанието бе идвало в коридорите на замъка.
Което означаваше...
Че то също владее Знаците на Уирда. Никаква бариера от света на хората не можеше да удържи нечовешката му сила.
Създанието отметна глава и животинските му очи отново се спряха върху нея, след което я фиксираха като хищник, който се чуди какъв вкус има жертвата му.
Селена се обърна назад и побягна.
Дориан бе минал през третата врата, когато чу нечовешки писък, последван от трясъци и ревове.
- Селена? - извика той към ужасния шум.
Трясък.
- Селена!
И след това...
- Дориан, бягай!
Пронизителният писък, който последва заповедта на Селена, отекна в стените. Факлите започнаха да пушат и да изгасват.
Дориан изтегли рапирата си, когато Селена се появи по стълбите. Кръв течеше от лицето и, докато затръшваше желязната врата зад себе си. Изтича към него с меч в едната ръка и кинжал в другата. Амулетът на врата и сияеше ослепително като най-горещият пламък на света.
Стигна го за секунда, а желязната врата бе изкъртена от...
Нещо, което не можеше да е от тази земя. Изглеждаше, сякаш някога е било човек, но бе изкривено, съсухрено и пречупено, белязано от глад и лудост, които струяха от всяка несъразмерна кост в туловището му. Богове. О, богове. Какво бе събудила?
Затичаха се нататък по коридора, а Дориан прокле, докато гледаше стълбите до следващата врата. Докато ги изкатереха...
Но Селена бе бърза. Месеците тренировки я бяха направили силна. Почувства се унизен, когато тя го сграбчи за яката и започна да го влачи нагоре по стълбите, а после го хвърли в коридора отвъд прага.