Създанието зад тях отново нададе неистов писък. Дориан се обърна и видя как лъщяха изпочупените му зъби, докато то се катереше нагоре по стъпалата. Бърза като мълния, Селена затръшна желязната врата в лицето му.
Оставаше само още една врата. Той можеше да си представи площадката, която водеше до първия коридор, след това витото стълбище, след това второто стълбище и после...
И после какво? Какво, като стигнеха в главната библиотека? Какво можеха да направят срещу това адско творение?
Дориан видя нескрития ужас на лицето на Селена и разбра, че и тя се чуди същото.
Селена хвърли Дориан в коридора, след което се обърна назад и затръшна последната желязна врата, която разделяше леговището на отвратителната твар от останалата част на библиотеката. Натисна с цялата си тежест, но и излязоха свитки пред очите, когато то се стовари от другата страна. Богове. Беше силно - ужасно силно, побесняло и непримиримо...
За миг залитна назад и то се опита да отвори вратата. Селена обаче натисна с гърба си.
Ръката му се показа от процепа на вратата. Създанието изрева и замахна с нокти към рамото и, докато тя натискаше и натискаше. Кръв рукна от носа и и се смеси с тази по раменете и. Ноктите задълбаха в плътта и.
Дориан се втурна към вратата и също опря гръб в нея, замаян и задъхан.
Трябваше да запечатат тази врата. Дори ако това същество бе достатъчно интелигентно, за да употребява Знаците на Уирда, те трябваше да си спечелят малко време. Тя трябваше да спечели време на Дориан, за да се измъкне той. Скоро силите им щяха да се изчерпят, това нещо щеше да мине през вратата, а после щеше да убие тях и всеки нещастник, изпречил се на пътя му.
Някъде трябваше да има някаква ключалка, някакъв начин да затворят вратата, да го забавят поне за момент.
- Бутай! - извика тя на Дориан. Съществото си спечели около сантиметър, но Селена натисна с цялата сила, останала в краката и. То изрева толкова силно, че тя се уплаши от ушите и да не рукне кръв. Дориан изпсува цветисто.
Тя го погледна. Вече дори не чувстваше болката от ноктите, които деряха плътта и. От челото на принца капеше пот, докато... докато...
Металът в края на вратата се зачерви от горещина, след което засъска.
Магията беше тук. Магията действаше, мъчеше се да запечата вратата срещу създанието.
Очите на Дориан се присвиха съсредоточено, а лицето му пребледня.
Тя бе права. Дориан бе магьосник. Това бе информацията, която Жълтонога искаше да продаде на този, който дадеше най-много, може би на самия крал. Информацията, която променяше всичко. Която можеше да промени целия свят.
Дориан имаше магия.
И тя щеше да го изпепели, докато се мъчеше да затвори желязната врата.
Вратата задушаваше Дориан. Той бе в ковчег, в който няма въздух. Магията му не можеше да диша. Той не можеше да диша.
Селена изруга, когато съществото ги избута още малко. Дориан изобщо не знаеше какво прави, само че трябва да запечата вратата. Магията му сама бе избрала начина. Той натисна с всичките сили в краката и гърба си, призова цялата си магия в опит да удържи вратата. Лъхна го ужасна жега, задушаваше се...
Съществото блъсна силно и Дориан полетя напред. Докато той се изправяше на крака, Селена подпря сама вратата. Мечът и бе на няколко крачки, но каква полза от него?
Нямаше начин да се измъкнат живи.
Погледът на Селена се срещна с неговия, а въпросът бе ясно изписан на окървавеното и лице.
„Какво направих?“
Все още хваната в ноктите на изчадието, Селена не можеше дори да мръдне, когато Дориан внезапно скочи към Дамарис. Създанието се опита да се измъкне и принцът замахна право към китката му. То изпищя така, че костите я заболяха, но вратата се затръшна. Селена залитна, а отрязаната ръка на чудовището остана забита в рамото и. Тя обаче отново подпря вратата, когато то повторно се метна към нея.
- Какво е това, по дяволите? - извика Дориан, натискайки на свой ред.
- Нямам представа - изпъшка Селена. Без възможността да използва услугите на лечител, тя сама изтръгна отвратителната ръка от рамото си, като сподави писъка от разкъсаната си плът. - То си беше долу. - Нов удар по вратата. - Не можеш да запечаташ тази врата с магия. Трябва да намерим друг начин.
Този начин трябваше да е хитър, тъй като изчадието вече знаеше отключващи заклинания. Как да му попречеха да нахлуе?
Тя се задави от кръвта, която течеше от носа u в устата и плю на пода.