- Има една книга. „Ходещите мъртъвци“. Там ще има отговор на въпроса.
Очите им се срещнаха и в този момент между тях се появи доверие и обещание за отговори и от двамата.
- Къде е тази книга?
- В библиотеката. Тя ще те намери. Аз ще го удържа още няколко минути.
Дориан се затича нагоре, въпреки че в думите u нямаше никакъв смисъл. Прерови
рафтовете, като пръстите му преминаваха през заглавията все по-бързо и по-бързо, със знанието, че всяка секунда изчерпва силите u. Щеше да изкрещи от безсилие, когато мина покрай една маса и видя огромна черна книга върху нея.
„Ходещите мъртъвци“.
Тя беше права. Защо винаги беше права?
Сграбчи книгата и се втурна надолу към тайната зала. Селена бе затворила очи, а зъбите u бяха почервенели от собствената u кръв.
- Ето - каза Дориан. Без да има нужда да го моли, той подпря вратата и тя се просна на пода. Подаде u книгата, а тя с треперещи ръце започна да прелиства страниците. Кръвта u покапа по текста.
- Да окове или удържи - прочете тя на глас. Дориан погледна към символите на страницата.
- Това ще свърши ли работа?
- Надявам се - изхриптя тя, като вече се движеше с отворената книга в ръка. - Щом заклинанието бъде изречено, то ще удържи онова нещо на едно място достатъчно дълго, че да бъде убито.
Селена потопи пръсти в раните на гърдите си и той зяпна, когато тя нарисува първи, а после и втори знак със собствената си кръв.
- Но за да мине прага - изпъшка Дориан, - ще трябва да...
- Да отворим вратата - кимна Селена.
Той се размърда, така че тя да може да се протегне над главата му. Дъхът им се смеси.
Селена нарисува последния символ и издиша. Внезапно знаците засияха в синьо. Дориан задържа вратата дори когато почувства как желязото се втвърдява.
- Пусни я - каза тя и вдигна меча си. - И застани зад мен, по дяволите!
Поне не го унизи допълнително, казвайки му да избяга.
Той въздъхна и скочи настрани.
Съществото блъсна вратата и я отвори.
И точно както бе казала Селена, замръзна на прага. Животинските му очи се изцъклиха, когато главата му се показа в коридора. Настъпи пауза, в която Дориан можеше да се закълне, че Селена и създанието са се спогледали и за миг лудостта напуска чудовището.
В следващия момент тя замахна с меча си. Оръжието засия на светлината на факлите, а звукът от разкъсана плът и счупени кости огласи въздуха. Вратът му обаче бе твърде дебел, за да бъде срязан с един удар, затова, преди Дориан да успее да си поеме въздух, тя замахна отново.
Главата тупна на пода и от врата шурна отвратителна черна кръв - от тялото, което
все още стоеше парализирано на прага.
- По дяволите - изпъшка Дориан, - по дяволите.
Селена се раздвижи отново и стовари меча си върху главата, сякаш се опасяваше, че тя все още може да хапе, и я разряза.
Дориан все още ругаеше, когато Селена се протегна към един от кървавите символи на вратата и прокара пръст през него.
Заклинанието бе развалено и обезглавеното тяло рухна надолу.
Още не бе докоснало земята, когато Селена нанесе четири удара - три, за да го разкъса на две, и четвърти, с който намушка мястото, където трябваше да се намира сърцето. На Дориан му се догади, когато тя вдигна меча си за пети път и разтвори гръдния кош на изчадието.
Каквото и да видя вътре, то накара лицето u да пребледнее още повече. Дориан не искаше да гледа.
С мрачна решителност тя ритна прекалено човекоподобната глава през прага и я запрати при разкъсаното тяло на изчадието. След това затвори желязната врата и нарисува по прага още няколко Знаци, които блеснаха, а след това избледняха.
Селена се обърна към него, но Дориан гледаше към вече запечатана врата.
- Колко време ще удържи... заклинанието? - Той почти се задави на последната дума.
- Не знам - отвърна тя и поклати глава. - Вероятно докато махна Знаците.
- Не мисля, че трябва да допускаме някой друг да узнава за това - каза внимателно той.
Тя се разсмя леко налудничаво. Ако разкажеха на останалите, дори на Каол, трябваше да отговорят на трудни въпроси, които щяха да ги пратят директно при палача.
- Да - каза Селена и изплю малко кръв на камъните, - ти ли първи ще обясниш, или аз?
Селена разказа първа за патилата си, понеже Дориан имаше отчаяна нужда да смени отвратителната си туника и говоренето u се струваше добра идея, докато той се бе съблякъл гол в гардеробната си. Тя седна на леглото му. Знаеше, че не изглежда много по-добре от него - затова на път към кулата му бяха минали през мрачните коридори на слугите.
- Мисля, че под библиотеката има древна тъмница - каза Селена. Опитваше се да звучи колкото се може по-спокойно. Зърна проблясък на златиста кожа през открехнатата врата и отмести очи. - Мисля, че някой е държал онова същество там, преди то да развали магията. Оттогава е живеело под библиотеката.