Нямаше нужда да му казва, че според нея кралят го е създал. И часовниковата кула бе издигната от краля - Дориан и сам можеше да направи връзката. Селена знаеше, че съществото е създадено, тъй като сърцето му бе човешко. Бе готова да се обзаложи, че владетелят е използвал поне един Ключ, за да създаде както кулата, така и чудовището.
- Това, което не разбирам - обади се Дориан от гардеробната, - е защо това нещо сега може да разбива железните врати, а преди не е можело?
- Защото съм идиотка и развалих магиите, докато минавах оттам.
Това бе лъжа. Тя обаче не искаше и не можеше да обясни защо създанието е минавало през вратите и преди и не е наранявало никого. Защо се бе появило онази нощ в коридора, защо библиотекарите бяха живи и невредими.
Но може би човекът, затворен в ужасната черупка на изчадието... не е бил напълно изгубен. Имаше толкова много въпроси и толкова малко отговори.
- А онова заклинание на вратата. Вечно ли ще трае?
Дориан се появи с нова туника и панталони, все още бос. Селена почувства вида на краката му странно интимен.
Тя сви рамене и сподави подтика да избърше окървавеното си лице. Бе u предложил личната си баня, но тя отказа. Това също бе прекалено интимно.
- Според книгата заклинанието е за постоянно. Не мисля, че някой друг освен нас ще може да влезе.
„Освен ако кралят не иска да мине оттам, за да използва един от Ключовете.“
Дориан прокара пръсти през косата си и седна до нея на леглото.
- Откъде идва?
- Не знам - излъга тя. Пръстенът на краля се появи в спомените u. Той обаче не бе Ключът, Жълтонога каза, че става дума за парчета черна скала, а не за нещо изваяно. Но може би пръстенът позволяваше на краля да използва ключа. Сега разбра защо Арчър и групичката му искаха да го вземат и унищожат. Ако кралят можеше да го използва, за да създава такива същества...
И ако бе създал още...
Бе имало прекалено много врати. Повече от двеста, все заключени. И Калтейн, и Нехемия бяха споменали за криле, навестили кошмарите им, криле, които плющят над Ферианската падина. Какво мътеше кралят там?
- Кажи ми - настоя Дориан.
- Не знам - излъга тя отново и се намрази за това. Как обаче можеше да му разкрие истина, която да разбие целия му живот?
- Онази книга - продължи Дориан. - Откъде знаеше, че ще помогне?
- Намерих я в библиотеката. Имах чувството... че тя ме следи. Появи се в покоите ми, без да съм я носила там, после отново в библиотеката. Беше пълна с такива заклинания.
- Но не е магическа - пребледня Дориан.
- Няма нищо общо с твоята магия. Различно е. Дори не знаех, че това заклинание ще проработи. Като стана дума... - Очите им се срещнаха. - Ти владееш магия.
Той я огледа и тя потисна желанието да се размърда.
- Какво искаш да ти кажа?
- Как си я овладял - отвърна тя. - Как така ти я имаш, а останалите хора по света -не? Къде си я открил? Какъв вид магия е? Разкажи ми всичко! - Той поклати глава, но тя продължи. - Току-що ме видя как нарушавам поне дузина от законите на баща ти. Мислиш ли, че ще те предам, след като можеш да направиш същото?
Дориан въздъхна. След малко заговори.
- Преди няколко седмици... изригнах. Бях толкова ядосан на Съвета, че ударих една стена. И по някакъв начин камъкът се напука, а след това прозорецът до него се пръсна. Оттогава се мъча да разбера откъде имам тази сила и какво представлява тя. Как да я контролирам. Тя обаче просто се случва. Като...
- Както когато ме спря да убия Каол.
Той кимна, а тя преглътна с усилие.
- За което ти благодаря. Ако не ме беше спрял, щях...
Каквото и да се бе случило между нея и Каол, каквото и да изпитваше към него сега, ако го беше убила онази нощ, никога нямаше да се възстанови. Щеше да стане... като онова нещо в библиотеката. Прилоша u само като си го помисли.
- Каквато и да е тази магия, ти спаси не само неговия живот онази нощ.
- Но трябва да се науча да я контролирам - размърда се Дориан, - или може да я отприщя, когато не трябва и пред когото не трябва. Засега имам късмет, но не знам докога.
- Някой друг знае ли? Каол? Роланд?
- Не. Каол няма представа, а Роланд тръгна с херцог Перингтън. Ще прекарат няколко месеца в Морат... за да наблюдават ситуацията в Ейлве.
Всичко това бяха части от пъзел. Кралят, магията, силите на Дориан, Знаците на Уирда, дори съществото. Принцът отиде до леглото си и обърна матрака, като извади оттам скрита книга. Това далеч не бе добро скривалище, но все пак бе храбро усилие от негова страна.