- Изследвам родословните дървета на благородническите родове в Адарлан. Нямаме магьосници в последните няколко поколения.
Можеше да му каже много неща, но те щяха да предизвикат безброй много въпроси. Затова Селена само огледа страниците, които той u показваше с прелистване.
- Чакай - каза тя. Раните по рамото u я заболяха, когато протегна ръка към книгата. Огледа страницата, на която бе спрял, и сърцето u забърза ритъма си, тъй като още нещо за краля и плановете му си дойде на мястото. Тя позволи на Дориан да продължи.
- Виждаш ли? - каза той и затвори книгата. - Не знам откъде идва.
Все още я гледаше внимателно. Тя срещна очите му и каза тихо:
- Преди десет години много от хората, които обичах... бяха екзекутирани само защото са магьосници. - В погледа му прочете болка и вина, но продължи. - Затова ще ме разбереш, когато ти кажа, че не искам никой друг да умре заради това, дори да е синът на човека, наредил тези екзекуции.
- Съжалявам - прошепна той в отговор. - Тогава какво ще правим сега?
- Ще хапнем здравата, ще идем на лечител и ще се изкъпем. В този ред.
Той изсумтя и я побутна с коляно.
Тя се приведе напред и прибра ръце между краката си.
- И ще чакаме. Ще следим онази врата, за да сме сигурни, че никой няма да слезе долу... или да излезе оттам. И... ще я караме ден за ден.
Той взе една от ръцете u в своите и се загледа в прозореца.
- Ден за ден.
45
Селена нито яде, нито се изкъпа, нито отиде на лечител за рамото си.
Вместо това се отправи право към тъмницата, като дори не погледна стражите, покрай които премина. Бе ужасно уморена, но страхът я караше да върви, почти да тича надолу по стълбите.
„Понякога си мисля, че нарочно ме доведоха тук“ - бе u казала Калтейн. В книгата на Дориан за благородническите фамилии на Адарлан семейство Ромпие бяха вписани като могъщи магьосници, но дарбата им се смяташе за изчезнала от две поколения.
„Не за да се омъжа за Перингтън, а заради нещо друго“ - бяха думите на Калтейн.
Бяха я бяха довели по същия начин, по който и Каин. Каин от Планините на Белия зъб, където шаманите бяха управлявали племената от векове.
Устата й пресъхна, когато слезе по коридора на тъмницата към килията на Калтейн. Спря отпред и се загледа отвъд решетките.
Килията бе празна. Само наметалото на Селена бе останало, захвърлено на сеното. Все едно Калтейн се бе борила с човека, дошъл да я отведе.
Селена се върна при стражите и посочи надолу.
- Къде е Калтейн?
Още докато го изричаше, в съзнанието u изплува спомен, замъглен от приспивателните, които u бяха сипвали в храната.
Стражите се спогледаха, а после насочиха очи към окървавените u и разкъсани дрехи, преди единият от тях да каже:
- Херцогът я отведе - в Морат. Ще се жени за нея.
Селена излезе от тъмниците и се насочи към покоите си.
„Нещо идва - бе прошепнала Калтейн. - Аз трябва да го поздравя. Главоболията ми стават все по-лоши и по-лоши. Навсякъде плющят криле.“
Селена едва не се спъна. „Роланд има някакви ужасни главоболия“ - u бе казал Дориан само преди няколко дни. Сега Роланд, в чиито вени течеше кръвта на Хавилиард, също бе отишъл в Морат.
Бе отишъл или го бяха отвели?
Селена докосна рамото си и усети отворените кървави рани под пръстите си. Създанието бе започнало да дере главата си, все едно изпитва ужасна мъчителна болка. А когато го бе приковала на прага, в последните няколко мига от живота му в очите му бе проблеснала човещина. В тях се четеше неизразимо облекчение, че най-после го даряват със смърт.
- Кой си бил ти? - прошепна тя, като си спомни човешкото сърце и човекоподобният труп на създанието под библиотеката. - Какво са ти направили?
Селена обаче имаше чувството, че вече знае отговора на този въпрос. Това бе другото нещо, което Ключовете на Уирда контролираха. Животът.
„Също чуват плющенето на криле от Ферианската падина“ - бе предупредила Нехемия. - Никой от разузнавачите не се връща.“
Кралят изкривяваше създания, много по-лоши от хората. Какво обаче смяташе да прави с тях - със създанията и с хората като Роланд и Калтейн?
Трябваше да разбере колко от Ключовете е намерил.
И къде са останалите.
Следващата нощ Селена огледа вратата към катакомбите на библиотеката, като напрягаше слух за всяка следа от звук от другата страна.