Нищо.
Кървавите Знаци бяха започнали да се лющят, но тъмните им очертания се бяха запечатали в метала.
Високо над тях се чу приглушеният тътен на часовниковата кула. Бе два през нощта. Как така никой не знаеше, че кулата бе поставена върху древния затвор, който бе и лична лаборатория на краля?
Селена се загледа във вратата пред себе си. Кой би си и помислил, че такова нещо е възможно?
Знаеше, че трябва да си легне, но вече от седмици не можеше да спи и не виждаше смисъл да опитва. Затова бе слязла тук, за да намери нещо, с което да успокои мислите си.
Извади кинжала с дясната си ръка, насочи го под ъгъл и внимателно побутна вратата.
Тя удържа. Селена се спря и се заслуша за звуци от живо същество, след което натисна по-силно.
Вратата не помръдна.
Опита още няколко пъти, като дори опря крак в стената. Вратата обаче остана неподвижна. Когато се убеди, че нищо не може да мине през нея - в едната или другата посока, - Селена въздъхна облекчено.
Никой не би повярвал на историята u за това място. Нито пък за странната и невероятна легенда за Ключовете.
За да ги намери, първо трябваше да разреши загадката. После - да убеди краля да я пусне за няколко месеца. Или дори години. Трябваше да пипа много внимателно, особено предвид факта, че той вероятно вече разполагаше с Ключ.
Но с кой обаче?
„Чуват плющене на криле...“
Баба Жълтонога u бе казала, че само заедно трите Ключа могат да отворят Портата, но и поотделно имат огромна сила. Какви ли ужаси можеше да създаде още? Какво щеше да призове в Ерилея, за да му служи, ако успееше да отвори Портата? И сега нещата в континента не отиваха на добре и имаше недоволство. Селена чувстваше, че той няма да търпи това дълго. Бе въпрос на време да отприщи адските си творения срещу всички и да смаже всякаква съпротива завинаги.
Селена погледна към запечатаната врата и стомахът u се сви. В основата u имаше локва засъхнала кръв, толкова тъмна, че приличаше на масло. Приведе се и прокара пръст по локвата, след което го подуши и едва не повърна от вонята. После потърка пръста си с палец. Бе толкова мазно, колкото и изглеждаше.
Стана на крака и бръкна в джоба си, за да потърси нещо, с което да избърше пръстите си. Извади купчина хартии. Драсканици, които разнасяше със себе си, за да ги проучи в свободното си време. Тя се намръщи и ги огледа, за да прецени кое от тях става за носна кърпичка.
Едното бе сметка за чифт обувки, която вероятно бе пъхнала по погрешка в джоба си. А другата хартия... Селена я проучи по-внимателно. Върху нея имаше надпис: „Ах! Времената на разлома!“. Записа тези думи, когато все още се мъчеше да разреши загадката за окото. Когато всичко в гробницата изглеждаше като огромна тайна, като невероятна улика.
Но не u бе помогнала. Бе стигнала до поредната задънена улица. Селена прокле и обърса мазнината от пръстите си. Гробницата все още бе неразбираема за нея. Какво общо имаха със загадката звездите на пода и дърветата на тавана? Звездите я бяха отвели до тайната яма, но и да бяха на тавана, пак щяха да го направят. Защо всичко бе наопаки?
Можеше ли Бранън да е толкова глупав, че да постави отговорите на всички въпроси на едно място?
Тя разви листа хартия, сега напоен с лепкавата кръв на съществото. „Ах! Времената на Разлома!“
Под краката на Гавин нямаше надпис. Само под тези на Елена. А в думите нямаше никакъв смисъл.
Ами ако не бяха писани, за да имат смисъл? Ами ако целта им бе да намекват едно, а да означават друго?
Всичко в гробницата бе наопаки. Намек за това, че нещата не са както трябва да бъдат. Това означаваше, че загадката не е заключена, но като всичко друго значението u е изкривено.
И имаше само едно същество, което можеше да u даде отговори.
46
- Това е анаграма - изпъшка тя, когато стигна гробницата.
- Умно, не мислиш ли? - отвори едното си око Морт. - Да го скриеш там, където всички могат да го видят.
Селена отвори вратата, колкото да се промъкне вътре. Луната грееше силно, а дъхът u секна, когато видя къде падат лъчите и. Трепереща спря пред саркофага и прокара пръсти по каменните букви.
- Кажи ми какво означава.
Той не отговори. Тя понечи да се развика, но тогава той изрече:
- Аз съм Първият2.
Това бе всичко, което u бе необходимо.
Първият Ключ от трите. Селена обиколи каменното тяло, без да изпуска от поглед спящото лице на кралицата. Когато погледна красивите u черти, прошепна думите.
В скръб единия положи